Нели Гашарова - откривател на неподправени светове

"Санторини" е названието на поредната изложба на Нели Гашарова, експонирана в "Tea House - Чай във фабриката" на ул. "Бенковски" 11 в София. Цикълът от живописни платна пресъздава неподправената атмосфера на тази група екзотични острови на Гърция в Егейско море.
Не би било пресилено, ако се каже, че като творец Гашарова не спира да вярва, че съществуват неподправени кътчета на нашата планета. Със своите пейзажи тя ни убеждава в дръзновението, с което следва призванието си да се докосва до тях и да ги преоткрива. Макар че в нашето съвремие това е мечта, която е почти невъзможно да бъде реализирана, тя продължава да се стреми към среща с такива оцелели кътове на Земята, отегчена все повече от тотално настъпващата комерсиална урбанизация сред богати с историческото си минало или с природната си забележителност места. Това е главният мотив да пътува по света - в Европа, Америка, Азия...
Този неуморен дух на търсачество е основният двигател за Нели Гашарова като художник. Оставайки вярна на себе си, тя създава зряла по своя колорит живопис. В платната й е побрана природна панорама, която разгръща красотата на своята същност, ненакърнена и освободена от агресивното човешко присъствие, където брегът и органично вписаните върху него архитектурни фрагменти от древни църкви или от загатнати антични сгради, отразени в морската вода, раздвижвайки небесното сияние, образуват неосквернена вселена, оцеляла далече отвъд измеренията на времето. Екзотичен свят, неовладян като внезапно бликнала океанска вълна, който напомня леко за сюрреалистичната пустинност в платната на Джорджо де Кирико. Художничката внушава усещането за човешко присъствие косвено - за него говорят оцелялата аркада на морския бряг, увенчана с разпятие, хвърляща строга сянка, с камбани между масивните си стълбове. Този самотен мотив навява по-скоро носталгия за нещо скъпо, безвъзвратно изгубено, и за самота. Каменните стъпала внушават усещане за нечии току-що заглъхнали стъпки, а тишината, оставена след тях, сякаш вече все повече тежи над изоставения бряг. Църковният купол в тюркоазено допълва колорита на морската безбрежност, но същевременно е в странен контрапункт спрямо нея. Изобщо перспективата на тези изоставени на пръв поглед архитектурни християнски символи, тези композиционни елементи, издигащи се по вертикала в изобразителното поле, балансират спрямо хоризонталния план на водата, за да се съчетаят в линейна и въздушна перспектива.
В предишни творби на Нели Гашарова, в които тя пресъздава екзотични места от други географски райони, свързани също с нейни дълги пътувания, градският пейзаж, оглеждащ се в морската вода, се отличава със своята експресивна въздейственост. Колоритът в платната е полихронен, динамичен, отмерващ с прецизна чувственост темперамента, движил ръката й за всяка мазка на четката.
В картините от изложбата "Санторини" обаче колоритът завладява със спокойния си ритъм, окъпаните в светлина обобщени архитектурни пространства на брега се открояват с топлите си контрастни форми спрямо морската безбрежност. Същевременно художничката с тънко чувство за живопис подчертава обемите им с умело полаганите елементи на светлосянката, проявявайки се като деликатен вальорист.