Непорасналият Вучич
/ брой: 52
Интелектуален сакатлък и политическо безсилие лъхаше от вчерашното обръщение на сръбския президент Александър Вучич. То бе направено по повод съботния инцидент, когато протестиращи нахлуха в сградата на националната телевизия и поискаха да им дадат ефирно време, за да обяснят защо негодуват четвърти поред месец. Вучич приличаше на ученик, който се мъчи с прости аритметични действия да намери решение на математическо уравнение с няколко неизвестни. Елементарно и примитивно е да лепваш етикетите "фашисти", "олигарси", "крадци" на лица, които негодуват от обществените недъзи или организират десетки хиляди хора на протест срещу тези недъзи. Сърбите, например, се гневят на диктатурата в обществените медии, наложена от Вучич още от премиерския му период. Националната телевизия остава сляпа за сегашните протести и демонстрантите искаха достъп до ефира. Значи според Вучич само "фашисти" и "олигарси" могат да искат подобно нещо. А не е ли фашистко именно това, че се запушва устата на един по същество национален протест? При това зад него стои не маргиналната, а просветената част на обществото? Преди 13 месеца в Косово бе убит лидерът на тамошните сърби Оливер Иванович, има подозрения, че убийството е скроено от Белград. Миналия ноември един от лидерите на левицата, Борко Стефанович, пък бе пребит от неизвестни нападатели. Значи исканията да бъдат разкрити извършителите и поръчителите на тези деяния може да бъдат предявени само от eдни "фашисти", "олигарси" или "крадци".
Обръщението на Вучич пасва на излъчването му на непораснал политик. Ако беше пораснал, той отдавна трябваше да парира причините за негодуванието поне чрез диалог с неговите носители. Но ето, че си остава същият и след обръщението. Мнозина се питат дали протестите са "цветна революция" в опита на Запада да скара Сърбия с Русия? Едва ли, причините за тях са изцяло "домашни". Но непорасналият политик може да ги доведе до "цветна революция".