02 Юни 2020вторник02:10 ч.

Неуправляемият генерал

Главният военачалник на Обама в Афганистан Стенли Маккристъл воюва, без да сваля очи от основния си противник - мекотелите от Белия дом

/ брой: 151

автор:Дума

visibility 1894

Rollingstone

Тези дни Министерството на отбраната на САЩ обяви, че въвежда строги правила за общуване на военните с представители на медиите. Въпреки че в Пентагона отричат, няма съмнение, че причина за това решение е избухналият миналия месец "вестникарски" скандал с бившия вече командващ силите на НАТО в Афганистан ген. Стенли Маккристъл. Маккристъл бе отстранен от заеманата длъжност, след като в "Ролинг стоун" се появи публикация, в която самият генерал и екипът му критикуват американската администрация.
Всъщност вижте сами какво пише "Ролинг стоун":



"Как така ми се случи да попадна на този обяд?", настоятелно пита генерал Стенли Маккристъл. Средата на април е, четвъртък, и командващият всички сили на САЩ и НАТО в Афганистан седи в апартамент на четиризвездния парижки хотел "Hotel Westminster". Той пристигна във Франция, за да предаде новата си военна стратегия на съюзниците ни от НАТО - а всъщност, за да подкрепи приказката, че ние уж наистина имаме съюзници. Откакто Маккристъл встъпи в длъжност преди повече от година, афганистанската война стана работа само на САЩ. Антивоенната опозиция вече свали правителството в Холандия, принуди президента на Германия да подаде оставка и накара Канада и Холандия да обявят за изтеглянето на контингентите си от 4500 души. Маккристъл пристигна в Париж, за да не допусне разколебаването на французите, които загубиха в Афганистан над 40 свои войници.
"Длъжността задължава, сър", казва началникът на щаба му полковник Чарли Флин.
Маккристъл рязко се обръща в креслото си.
"Ей, Чарли, - пита той - а за това длъжността не задължава ли?"
И му показва среден пръст.
Маккристъл става и оглежда апартамента си, превърнат от съпровождащата го група от 10 души в истински команден пункт. Масите са затрупани със здрави сребристи лаптопи, сини кабели провисват на всички страни по дебели хотелски килим, захващайки се за спътниковите антени, осигуряващи секретни телефонни връзки и общуване по електронната поща. Маккристъл носи явно необличано цивилно облекло - синя вратовръзка, риза, панталони, сако, и е съвсем очевидно, че му е некомфортно в тази премяна. Париж, както каза един от съветниците му, е "най-антимаккристълският град, който може само да си представиш". Генералът мрази модните ресторанти и отказва да ходи там, където има свещи на масата, наричайки ги прекалено "гучистки". Пред виното "Бордо" той предпочита "Bud Light Lime" (любимата му марка бира), а пред творбите на Жан Люк Годар - филма "Рики Боби: Кралят на пътя" (любимия му филм). Освен това Маккристъл никога не се е чувствал удобно пред очите на публиката: преди президентът Обама да го назначи да командва войските в Афганистан, той 5 г. ръководеше в Пентагона най-секретните и тайни операции.
"Какви новини има за взривовете в Кандахар?", пита Маккристъл Флин. В града предния ден прогърмяха два мощни взрива - експлодираха пълни с експлозиви коли. Това предизвика съмнения по повод уверенията на генерала, че ще успее да изтръгне Кандахар от лапите на талибаните.
"Имаме двама загинали, но засега това не е потвърдено", отговаря Флин.
Маккристъл още веднъж оглежда апартамента си. Този суховат, строен 55-годишен мъж малко прилича на остарял Кристиан Бейл от филма "Спасителна зора". Тъмносините му очи притежават способността като че ли да виждат през теб, предизвиквайки безпокойство, щом генералът спре погледа си върху теб. Ако нещо си сгрешил или си го разочаровал, той може с поглед да унищожи душата ти, дори неповишавайки при това глас.
"Аз по-скоро бих се съгласил цяла стая, пълна с хора, да ме рита отзад, само да не ходя на този обяд", казва Маккристъл.
След това прави пауза и продължава: "За съжаление никой в тази стая не може да направи това".
С тези думи той излиза от стаята.
"С кого ще обядва?", питам един от помощниците му.
"Някакъв френски министър, - отговаря ми помощникът - пълно педерастче".
На следващата сутрин Маккристъл събира офицерите, за да се подготви за речта, която ще произнесе във военната академия на Франция "E'cole Militaire". Генералът се гордее с рязкостта и смелостта си, но му се налага да плаща за дързостта си. Въпреки че Маккристъл командва войските в Афганистан едва от година, той успя за това кратко време да се изпокара с всички, които участват в регулирането на конфликта. Миналата есен, отговаряйки на въпроси след изказване в Лондон, Маккристъл се отзова пренебрежително за контратерористичната стратегия, отстоявана от вицепрезидента Джо Байдън, като я нарече "недалновидна". Той заяви, че в резултат на реализирането й ще възникне нов "Хаос-стан". За такива изказвания му се накара самият Обама, който извика генерала на тежък разговор на борда на президентския самолет. Изглеждаше, че Маккристъл е получил ясен сигнал: да млъкне и да не изпъква.
Сега, преглеждайки тезисите на изказването си в Париж, Маккристъл на глас се пита какви въпроси за Байдън биха могли да го питат днес и как би трябвало да им отговори. "Никога не знам какво може да стане, докато не се окажа на мястото, в това е целият проблем", казва той. След това генералът и помощниците му решават, че ще е най-добре Маккристъл да отговори с шега.
"Питате за вицепрезидента Байдън? - смеейки се казва Маккристъл - А кой е това?"
"Байдън? - предлага своя вариант съветникът на генерала - Казахте "Bite Me?" (ухапи ме - англ.).
Когато Обама дойде в Овалния кабинет, той реши без отлагане да изпълни най-важното си предизборно обещание от сферата на външната политика: да пренасочи войната в Афганистан към решаването на онези задачи, които ни докараха до нахлуването там. "Искам американският народ да разбере - заяви той през март 2009 г. - имаме ясна цел: да отслабим и унищожим "Ал Кайда" в Пакистан и Афганистан". Президентът заповяда да се изпратят в Кабул още 21 000 военнослужещи. Следвайки съвета на Пентагона и Обединения комитет на началник щабовете, Обама свали генерал Дейвид Маккирнън от длъжността командващ войските на САЩ и НАТО в Афганистан, като го смени с човек, когото не познаваше - генерал Стенли Маккристъл. За пръв път от над 50 г. във военно време от длъжност бе свален генерал. Преди Обама Хари Трумън уволни Дъглас Макартър в разгара на Корейската война през 1951 година.
Въпреки че Маккристъл беше гласувал за Обама, той от самото начало не успя да намери общ език със своя главнокомандващ. За пръв път генералът се срещна с Обама седмица след встъпването му в длъжност, когато президентът направи съвещание с десетина старши военачалници в пентагоновския кабинет, известен като "Танка". Както казват знаещите хора, на Маккристъл му се сторило, че Обама се чувствал "неловко" и бил "наплашен", виждайки пълна с висши военни чинове стая. Първата им среща на четири очи се състояла четири месеца по-късно в Овалния кабинет, когато Маккристъл беше назначен на длъжността си в Афганистан. Тя не минала по-добре от първата. "Това беше 10-минутна фотосесия - казва съветникът на Маккристъл. - Обама не знаеше абсолютно нищо за него - кой е той. Това момче ще ръководи скапаната му война, а той изглежда толкова безразличен. Шефът беше много разочарован."
От самото начало Маккристъл беше решен да наложи свой личен отпечатък на начина на водене на война в Афганистан, да използва тази страна като лаборатория за тестване на доста спорната военна стратегия за противобунтовнически действия. Това беше Нов завет на пентагоновската върхушка, доктрина, в която се правеше опит по някакъв начин да се съгласува предпочитанието на военните към операции с използване на най-новите средства за водене на война и необходимостта да се водят продължителни войни в несъстоятели се държави. Стратегията за противобунтовнически действия предвижда разгръщане на големи сили сухопътни войски, които не само унищожават противника, но и живеят сред цивилното население, бъвно възстановявайки или създавайки от нулата държавата. Този процес, както признават дори и най-верните привърженици на тази стратегия, отнема години, ако не и десетилетия. Според тази теория армията всъщност променя функциите си. Разширяват се пълномощията й (а също така се увеличава финансирането), обхващайки дипломатическите и политическите страни на войната. Тук възниква асоциация със "зелените барети" в ролята на сътрудници на "корпуса на мира", но с оръжие в ръце. През 2006-а, когато генерал Дейвид Петреъс пробва тази теория по време на своето "увеличаване на силите" в Ирак, тя бързо намери последователи в лицето на анализатори, журналисти, военни и цивилни чиновници. Тези влиятелни хора, наречени "противобунтовници" заради усърдието си, смятаха, че тази доктрина ще е идеално решение за Афганистан. Всичко, което е необходимо, е генерал с достатъчна харизма и политически ум, за да я въплъти в живота.
Когато Маккристъл притисна Обама да активизира военните усилия, той го направи със същото безстрашие, с което издирваше и унищожаваше терористите в Ирак: мислете как действа противникът ви, бъдете по-бързи и безмилостни от всички останали, а след това ги хващайте тези глупаци. Като пристигна през юни м.г., генералът направи свой собствен анализ на стратегията и хода на военните действия, след като получи заповед от министъра на отбраната Робърт Гейтс. Получилият днес лоша слава доклад на генерал се оказа в ръцете на медиите. Изводите бяха зловещи: ако не изпратим в Афганистан още 40 000 души личен състав, увеличавайки численността на американските войски почти наполовина, рискуваме "да провалим изпълнението на задачата". Белият дом побесня. Маккристъл, сметнаха представители на администрацията, се опитва да заплаши Обама, да го постави под огъня на обвиненията за слабост по въпросите на националната сигурност, ако не даде на генерала това, което му трябва. Според тях това бе противопоставяне между Обама и Пентагона.
Миналата есен, когато неговите високопоставени генерали призоваваха за увеличаване на групировката, Обама направи тримесечен анализ на стратегията в Афганистан. "Това беше мъчително време - разказа ми Маккристъл в едно обширно интервю - продавах това, което беше невъзможно да се продаде." За генерала това беше ускорен курс по столична политика - сражение, в което му се противопоставяха опитни хора от Вашингтон, такива като вицепрезидента Байдън, който твърдеше, че продължителна противобунтовническа операция в Афганистан ще постави Америка в много трудно от военна гледна точка положение, без да доведе при това до отслабването на международните терористични мрежи. "Цялата стратегия на противобунтовническите действия е лъжа, която я налагат на американския народ - казва полковникът в оставка и един от яростните критици на тази теория Дъглас Макгрегър, учил заедно с Маккристъл в Уест Пойнт. - Мисълта, че трябва да похарчим трилион долара, за да преобразим културата на ислямския свят, е пълна глупост."
В крайна сметка Маккристъл получи почти всичко, което искаше. На 1 декември в реч пред Уест Пойнт президентът представи всички причини, според които войната в Афганистан му се струва лоша идея. Това е скъпо; ние сме в икономическа криза; 10-годишната война отслабва властта и влиянието на Америка; "Ал Кайда" е преместила центъра на дейността си в Пакистан. А след това, дори неизричайки такива думи като "победа" или "побеждаваме", Обама обяви, че ще изпрати в Афганистан допълнително 30 000 военнослужещи - т.е. почти толкова, колкото искаше Маккристъл. Президентът - вярно, че колебливо, но все пак подкрепи с авторитета и тежестта си привържениците на противобунтовническата стратегия.
Днес, когато Маккристъл се готви за настъпление в южната част на Афганистан, преспективите за успех изглеждат откровено призрачно. През юни броят на загиналите в тази страна американски военнослужещи надхвърли 1000, а количеството на самоделни взривни устройства се е удвоило. След като похарчиха стотици милиарди долари за петата по бедност страна в света, американците не успяха да привлекат на своя страна цивилното население, чието отношение към войските на САЩ се характеризира или с голямо подозрение, или с открита враждебност. Най-мащабната военна операция през т.г. - започналото през февруари яростно настъпление срещу южния град Марджа - продължава и досега, карайки дори самия Маккристъл да го нарича "кървяща язва". През юни Афганистан официално задмина Виетнам, ставайки най-продължителната война в историята на Америка, а Обама започна тихомълком да отстъпва от онзи краен срок, който сам обяви за изтегляне на американските войски - към юли идната година. Президентът се оказа в ситуация, която е още по-аномална от политическа безизходица: това е безизходица, в която се вкара сам съзнателно.
Дори тези, които подкрепят Маккристъл и стратегията му за противобунтовнически действия, знаят - каквото генералът и да постигне в Афганистан, това повече ще прилича на Виетнам, отколкото на "Буря в пустинята". "Това няма да изглежда като победа, няма да мирише на победа, и на вкус също няма да прилича на победа. Всичко ще завърши със спор", казва генерал-майор Бил Мейвил, служещ при маккристъл като началник на оперативното управление.
Събралите се в хотелския апартамент хора може и да изглеждат като групичка изпускащи парата ветерани от войната, но всъщност тази тясно сплотена група представлява най-влиятелната сила, определяща политиката на САЩ в Афганистан. Ако Маккристъл и хората му безспорно владеят бойните аспекти на войната, то по въпросите на дипломацията и политиката такива авторитети няма. Вместо това за афганистанския портфейл се бори пъстър букет от играчи в администрацията: посланикът на САЩ Карл Ейкънбери, специалният представител в Афганистан Ричард Холбрук, съветникът по националната сигурност Джим Джоунс и държавният секретар Хилъри Клинтън, без да изброяваме 40-те или повече посланици от другите държави от коалицията и цяла редица "говорещи глави", които се опитват да се напъхат в тази бъркотия - от Джон Кери до Джон Маккейн.
Дипломатическата несъгласуваност всъщност позволява на отбора на Маккристъл да командва и затруднява услията по създаването на стабилно и авторитетно правителство в Афганистан. "Това заплашва цялата мисия - военните самостоятелно не могат да направят реформа на държавното управление", казва старши научният сътрудник от Съвета по международни отношения Стивън Бидл, който подкрепя Маккристъл.
Проблемът частично има организацоинен характер: бюджетът на министерството на отбраната е над 600 млрд. годишно, докато държавният департамент получава едва 50 милиарда. От друга страна, този проблем има личностен характер: при закрити врати екипът на Маккристъл обича да сипе помия върху много от високопоставените хора на Обама от сферата на дипломацията. Положителни оценки от приближените на Маккристъл получава само Хилъри Клинтън.
На особена критика е подложен Холбрук, който отговаря за реинтеграцията на талибаните. "Шефът казва, че той прилича на ранен звяр - казва помощникът на генерала. - Холбрук постоянно чува слухове, че всеки момент ще го уволнят, затова става опасен. Това е изключително умен човек, но той просто пристига, улавя нещо в движение, натиска педалите, и край. А това все пак е цяла стратегия и не може всичко да се прави така."
Най-напрегнати са отношенията на Маккристъл с американския посланик Ейкънбери, въпреки че са изключително важни. Според добре познаващи ги хора ген.-лейтенантът в оставка Ейкънбери, служил в Афганистан през 2002-а и 2005-а, не може да понесе, че бившият му подчинен днес командва всичко. Вбесява го също така, че Маккристъл, когото подкрепиха съюзниците от НАТО, отказа да одобри назначаването на Ейкънбери на важния пост като старши цивилен представител на НАТО в Афганистан. Вместо това длъжността отиде при британския посланик Марк Седуил, след което влиянието на Маккристъл върху дипломацията се засили, тъй като избута настрани силен съперник.
Отношенията се изостриха още повече през януари, когато стана изтичане на информация от тайна телеграма на Ейкънбери и тя се появи на страниците на "Ню Йорк таймс". Това беше доста язвителна, но в същото време и пророческа телеграма. Посланикът яростно критикува стратегията на Маккристъл, нарича президента Хамид Карзай "неадекватен стратегически партньор" и подлага на съмнение "достатъчността" на плана за противопартизанска борба за разгрома на "Ал Кайда". "Ние още повече ще затънем тук, без да имаме възможност да се измъкнем, а страната може отново да изпадне в беззаконие и хаос", предупреди Ейкънбери.
Най-впечатляващият пример за това как Маккристъл е узурпирал дипломацията е в начина му на държане с Карзай. Именно той, а не дипломатите като Ейкънбери и Холбрук, има най-добри отношения с човека, на когото Америка възлага надежди като лидер на Афганистан.
В средата на май Маккристъл отиде в Белия дом по време на визитата на Хамид Карзай. Това бе моментът на триумфа на генерала, демонстриращ, че той нелошо контролира положението - както в Кабул, така и във Вашингтон. В препълната с журналисти и важни личности стая Обама хвали Карзай. Двамата ръководители говорят колко са великолепни отношенията им и колко скърбят за гибелта на цивилното население. За по-малко от час те 16 пъти повтарят думата "прогрес". Но за победа не говори никой.
А в Афганистан по-малко от месец след срещата в Белия дом с Карзай и всички тези разговори за "прогрес" по възгледите на Маккристъл за антипартизанските операции бе нанесен най-мощният удар. От миналата година Пентагонът планира да започне това лято голяма военна операция в Кандахар - втория по големина град в страната, родината на движението "Талибан". Предполагаше се, че това ще е решаваща повратна точка във войната. Но на 10 юни, разбирайки, че на военните им предстои още големи по обем подготвителни дейности, генералът обяви, че отлага операцията за есента. Вместо едно голямо сражение войските на САЩ ще направят, по думите на Маккристъл, "приливна вълна от сигурност". Афганистанската полиция и армия ще влязат в Кандхар в опит да вземат под контрола си предградията му, а САЩ ще дадат 90 млн. долара помощ за града, за да привлекат на своя страна цивилното население.
Дори на привържениците на антибунтовническата стратегия е трудно да се обясни новият план. "Това не е класическа операция - казва американски военен представител - това няма да е операция в духа на "Падението на "Черния ястреб". Тук никой няма да кърти врати." Други американски представители настояват, че врати все пак ще се къртят, но настъплението ще е по-доброжелателно и по-меко, отколкото провалът в Марджа. "Талибите са настъпили града с ботуша си - казва военен представител. - Ние трябва да ги прогоним, като го направим така, че да не накараме населението да ни обърне гръб."
Какъвто и да е характерът на новия план, отлагането на осъществяването му подчертава фундаменталните грешки на антибунтовническата стратегия. След 9 г. война талибаните просто прекалено силно са се укрепили и американските сили не могат открито да ги атакуват. Същите тези хора, които искаме да ги привлечем на наша страна с новата стратегия - народът на Афганистан - не иска да ни вижда тук. Предполагаемият ни съюзник Хамид Карзай използва влиянието си за отлагане на настъплението, а този мащабен прилив на помощ, който иска Маккристъл, може само да влоши ситуацията. "Наливането на пари в решаването на проблема само изостря този проблем - казва експертът от университета Тафтс Андрю Уайлдър, който е изучавал последиците от помощта за Южен Афганистан - цунамито от парични средства подхранва корупцията, лишава правителството от легитимност и създава обстановка, в която ние избираме победителите и загубилите". Този процес засилва недоволството и враждата сред гражданското население. Засега противобунтовническата стратегия е успяла в едно: тя породи безкрайна потребност в основния продукт, създаван от военните - вечна война. Има солидни причини, заради които президентът Обама внимателно избягва употребата на думата "победа", когато говори за Афганистан. Изглежда че всъщност победата е невъзможна. Дори, ако командва Маккристъл.

(Материалът се публикува със съкращения)

Природният газ по-евтин, парното - не

автор:Мая Йовановска

visibility 116

/ брой: 102

КЗП проверява програмата за безлихвени кредити

автор:Дума

visibility 82

/ брой: 102

Под 10% от хотелите и ресторантите в Банско работят

автор:Дума

visibility 76

/ брой: 102

Природният газ поевтинява с 9 %

автор:Дума

visibility 117

Над 4000 са арестувани в САЩ

автор:Дума

visibility 97

/ брой: 102

Гърция ще дострои оградата по границата с Турция

автор:Дума

visibility 89

/ брой: 102

Кремъл очаква подробности за поканата за Г-7

автор:Дума

visibility 90

/ брой: 102

Гулю-гулю-гулю!

автор:Велислава Дърева

visibility 141

/ брой: 102

Един от великолепното съзвездие

автор:Трифон Митев

visibility 98

/ брой: 102

Датата

автор:Дума

visibility 97

/ брой: 102

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ