Нищо, но от сърце

На протест от БСП поискаха минимална заплата от 300 лв. Синдикатите засега спряха на 290. Работодателите са за минимална заплата според бранша и тя да се договаря на това равнище. Тотю Младенов увери, че е осигурил нужните милиони левове за повишаване на минималната работна заплата на 270 лв.
На този фон свой принос към темата реши да направи и шефката на парламентарната комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова. С две думи - тя е против административно вдигане на минималната заплата. И завъртя в тази орбита идеята за въвеждането на почасов труд. Кой знае защо всъщност едното се набърква с другото. Повдигнахме въпроса заради дебатите около минималната работна заплата, уточни Стоянова. Тя потърси здравата икономическа логика, а именно производителността на труда. Иначе можело да се навреди на определени сектори. На кои точно, госпожо? Нима не ви е известно, че минималната заплата, дори и с "декрет" да се въведе, не засяга частния сектор. Но дава надежда покрай нея да се повишат някои социални плащания. Сигурно това не ви харесва, защото като председател на бюджетна и финансова комисия имате задачата да браните статуквото, довело до свиване и орязване точно на тези плащания, които всяка уважаваща себе си държава дава на нуждаещите се. Нашата засега само взема от тях, а дава нищо, но от сърце. 
"Много често минималните осигурителни доходи са и минимални заплати в съответните сектори. Но в никакъв случай не може да се сравняват браншове като фармацевтичния с шивашкия например", смята  Менда Стоянова. Тук вече е права - шивашкият сектор е просто беден роднина на фармацевтичния. Но трябва ли заради бълхата да изгорим юргана? Останалите опасения на Стоянова са плач за "горките" работодатели, които невинаги имат толкова пари, че да вдигнат заплатите. Защото ако повишат минималната, утре някой ще поиска да расте и средната, и краят му няма да се вижда. Ама, госпожо Мендова, откак финикийците са измислили паричните знаци, светът не познава друг вид "благодарност" за положения труд. Особено в нашата част на света, където, ако може и да си платим на работодателя, че му работим - най-добре.   
Що се отнася до въвеждането на почасова работа, Менда Стоянова обяснява, че опит в тази област можем да почерпим от Западна Европа или САЩ. Миг след това идва нейното откровение, че "в момента не можем да работим на няколко места". Че не можем, не можем, няма къде, не че не искаме като белгийците примерно да работим на две места. Но когато фирмите са свили числеността си повече от половината, работа няма дори на едно място. Според Стоянова и в момента се работи почасово, но нелегално. Ето го проблема, чака решение, а не разрешение в стила на споменатата бълха. "Въвеждането на почасова работа е алтернатива." На кое? И тук категориите на експертката Менда Стоянова малко се оплитат. То и сега има почасово заплащане някъде, сега какво, всички ли да минем на алтернативния вариант? Депутатката се закани да говори със социалния министър Тотю Младенов, за да се формира една работна групичка, която да се заеме с детайлите. Детайлите на нейната гениална идея, може би, или... Или поредната абракадабра около жизнено важния въпрос за близо 160 000 българи, наети на минимална заплата?