Орденът на Зеленски не е признание, а разписка за послушание
Вчера стана ясно, че украинският президент Володимир Зеленски е удостоил бившия служебен министър на външните работи на България Надежда Нейнски с орден „Княгиня Олга“. Според публикуваната информация тя е единствената българка сред отличените чуждестранни обществени и политически фигури, като сред наградените е посочен и германският канцлер Фридрих Мерц. Отличието се връчва за заслуги към международното сътрудничество, принос към борбата за суверенитет и съхраняване на паметта на украинския народ, а самата Нейнски обяви, че го приема с благодарност и че сигурността на България е пряко свързана с тази на Украйна. През март 2026 г., в качеството си на външен министър, тя посети Киев и Буча, където проведе официални разговори за военна помощ и енергетика.
Това отличие не е признание. Това е разписка за послушание. Документ с печати, издаден в час по геополитически конформизъм, който се раздава на конвейер срещу потупване по рамото от чужди столици.
Да получиш чужд орден за дейност, извършена на пост, който се предполага да обслужва единствено и само българския национален интерес, е автогол от централния кръг. Когато политикът свали българското и облече доспехите на чужд лобист, накрая остава само стърженето от ламарината. А тази ламарина, с която сега се кичат, след броени години ще тежи като оловен камък на врата на всеки, който се е престрашил да я закачи на ревера си.
Историята е безмилостна към подмазвачите. Режимът в Киев не е абсолютна величина, неподвластна на времето. Всяко време ражда своите кумири и ги приземява със същата скорост, с която ги е изстреляло нагоре. Ще дойде ден, в който днешните евроатлантически химни ще замлъкнат, а сметката за тази слепяща безкритичност ще бъде предявена от собствения ни народ. Тогава тези ордени няма да носят ореол на геройство, а ще се превърнат в черно на бяло доказателство за национално предателство и слугинаж. Самите украинци, когато изтрезнеят от геополитическата упойка и се сблъскат с жестоката реалност на руините и геополитическия пазарлък, първи ще се отрекат от днешните си ръководители и от всички онези послушни чужди гастрольори, които им махаха с ръка от трибуните, докато залагаха бъдещето на собствените си държави.
Къде точно е българският интерес в цялата тази история? Докато се редят за медали и позират пред обективите в Буча, българските граждани плащат сметката от скъсаните икономически връзки и безумните енергийни ангажименти. Никой не пита българите дали искат външният им министър да се превръща в орденоносец на чужда държава. Защото има фундаментална разлика между това да бъдеш държавник, който пази границите и ресурсите на своя народ, и чиновник на повикване, който тича за орден срещу добре свършена чужда работа.
Когато управляващият на една суверенна държава приема отличие от чужд президент за политика, която пренебрегва вътрешните проблеми и националния прагматизъм, това не е дипломация. Това е капитулация на здравия разум. Тези евтини медали за храброст в чужди войни са удобна завеса, зад която се крие липсата на собствена визия за България. Но времето работи срещу тях. Рано или късно прахът от тази пропаганда ще се утаи и на бял свят ще излезе истината: че цялата тази суета е била само временно плащане с чужд гръб. А ламарината ще остане за срам и позор за поколенията, които са я разпродали на килограм.
Фейсбук