14 Юли 2025понеделник13:59 ч.

Антология

Поезия

Нови стихове от Недялко Йорданов

/ брой: 16

автор:Дума

visibility 2514

Безсъние

Дай да опитаме пак да заспим.

Знай, че сънят ти е необходим.

Точно във 3 някой пак те събужда.

Хайде заспивай, глупак... Имаш нужда.

Знам, имам нужда... Какво като знам?

А пък съм глътнал и диазепам...

Само, че няма от него файда.

Пак ще будуваш, старче?.. Май да!

Никое време...Стоим... Щем не щем...

И ни се нижат проблем след проблем...

Примерно ... Тази случка проклета

с тъпата статия в шейсет и девета.

Против пиесата... И я свалиха.

Мила ми беше... Но я убиха.

Сякаш е вчера... Сякаш е днеска...

Стига, де... Някаква там си пиеска.

Не, тъй не може ... 4 стана...

Ама напира отдавнашна рана.

Мама във черно... Ужасните драми...

Кал върху светлия лик на баща ми.

Стига... Достатъчно... Даже е смешно...

Минало... Минало... Дай нещо днешно.

Днешно... Добре де... Отново позор...

Даден съм бил на прокурор.

Пак като... Деветдесет и девета...

Хак му е!... Дай да осъдим поета.

Тъй повелява тази държава...

Но закога да ги излежава.

Станал е май на осемдесет...

И със акъла си още е в ред...

Вече е 6... И редей тъмнината...

Хайде сега да обърнем нещата.

Суетност... В читанките даже ме сричат.

Внучета – трички... И ме обичат.

Фенове... Доста... И даже младежи...

На живо... Или в социалните мрежи.

Светла надежда... Порив тщестлавен,

че може би няма да бъда забравен!

Леле каква нескопосана щампа...

Я да угасям нощната лампа...

14 януари 2020 г.

6 ч. 45 м. сутринта

 

Истината

Точно днес внезапно проумях... Всъщност Истината е такава:

Не е важно колко си живял... Важното е колко ти остава...

Кратък бил уж дългият живот... Късно проумяваш, че е кратък.

И се хващаш яко, с две ръце в неговия изтънял остатък.

Мили хора... Все пак се тешим... Общо нещо всички ни очаква.

Няма беден... Няма млад... И стар... Участта на всички е еднаква.

Знаем, по един и същи път в крайна сметка всеки ще поеме.

Днеска... Утре... В други ден... Макар всеки сам... И по различно време.

Ето я запалената свещ... Цял живот гори... Сега догаря...

Вече съм на път... И твърдо знам... Почти всички ви ще изпреваря.

И е все едно – това разбрах – горе във пространствата огромни

за това, че бил съм... тук... сред вас... дали някога ще се запомни.

Свикнах с тази мисъл... Проумях... Времето самичко да решава...

Мисля,че достатъчно живях... Но и че достатъчно остава...

Я да си признаем – в свойта смърт никой във действителност не вярва.

Затова измислил си е Рай и чудесно там ще си прекарва.

Ето, че внезапно се засмях... То и без това си му е смешно.

Затова живей! Живей! Живей! Само със усилието днешно...

И не се скъпи... Не се пести... Двойно давай... Вземай тройно даже...

И не му мисли... И до кога... Има време... То ще си покаже.

Довиждане

                 на Ламбо

Сам ли поиска да си отидеш?

Толкова хора... Но как да ги видиш.

И търпеливо всеки очаква...

Някой мълчи си ... Друг пък проплаква.

Мръзнат лицата... Мръзнат ръцете.

Стискат стръкче от бялото цвете.

Нито е митинг... Нито протест е.

Няколко часа... В театъра влезте.

И стъпалата... И фоайето...

Там... Във ковчега... И снимката... Ето...

Как се усмихваш... И сякаш си тука.

Можеше още... Но тръгна... На слука.

Как да попитам сега къде си...

Сцената спусна черни завеси.

Кое е истина? Кое измама?

Дали те има... Или те няма...

Как да узнаем тази загадка

като съдбата е толкова кратка.

И в крайна сметка... Уви, така е

всеки от нас ще я узнае.

Бедни... Богати... Крадци... Политици...

Колко сме глупави... Смешни амбиции.

Миличък... Няма те...Ти ни показа

колко е жалка всяка омраза.

Там... На леглото... как ми шептеше...

Нищо не чувах.... Това ли беше?

"Само любов!" И последното свиждане...

Махна с ръка... И аз махнах... Довиждане...

30 години

Колко усмивки... Колко надежди...

Ето, настъпи желаният ден.

Плаха милиция... Гледа под вежди...

Първият митинг... Народ вдъхновен.

Всичко е истинско... Няма ерзаци...

Рамо до рамо... Ликуващ народ...

Ето... Дойде... Ей, здравей Демокрация!

Почва прекрасен, безгрижен живот...

Почва ли? Странно... На две разделени...

А сме си българи... Пагубна страст...

Тези са сини... А тези червени...

Тези в Сибир... А онези – на власт...

Мили народе! Как те обичам...

Ужас... Какво ли не си изтърпял...

Пет века робство... И въпреки всичко

Малък... Изтребван... И пак оцелял...

Ти ли си този... Същият... Гневен...

Смъртно настръхнал... Брат срещу брат...

Беше... Отмина... Дойде друго време...

И те подмами широкият свят.

Два милиона... Добре, де... Живейте...

Ние обаче, все още сме тук.

Въпреки... Виждаш... На власт са злодеите...

Мила Българийо... С теб сме... На пук!

Все пак... Родина! Букетче от рози!

Ще преживеем... Пътят нелек.

Въпреки всички черни прогнози,

че ще изчезнем след половин век.

Е... Нас земята сега ни очаква...

Стари сме... Идва прощалния миг.

Но се заслушайте... Ето проплаква

новото бебе... Българче!.. С вик!

Солени глоби за каране в аварийната лента

автор:Дума

visibility 77

/ брой: 127

Солени глоби за шофьорите, ако карат в аварийната лента

автор:Дума

visibility 87

/ брой: 127

Oще 77,6 млн. лв. от Европа за социални електромобили

автор:Дума

visibility 79

/ брой: 127

Няма интерес към безплатните антибиотици за деца

автор:Дума

visibility 91

/ брой: 127

ЕК предвижда нов данък за големите компании

автор:Дума

visibility 65

/ брой: 127

Получаваме 4,4 млрд. лв. по ПВУ

автор:Дума

visibility 68

/ брой: 127

Три агенции повишиха кредитния рейтинг на България

автор:Дума

visibility 77

/ брой: 127

БНБ пуска първите златни монети в евро

автор:Дума

visibility 78

/ брой: 127

Геополитиката е в основата на враждата

автор:Дума

visibility 80

/ брой: 127

Атина се бори с хилядите мигранти

автор:Дума

visibility 69

/ брой: 127

Лавров в Китай след пълна подкрепа от Ким

автор:Дума

visibility 87

/ брой: 127

Накратко

автор:Дума

visibility 72

/ брой: 127

47 години не стигат

автор:Аида Паникян

visibility 67

/ брой: 127

Антибългаризъм

visibility 67

/ брой: 127

Игри на мита

автор:Таня Глухчева

visibility 73

/ брой: 127

Гаранция за европейското ни настояще и бъдеще

автор:Дума

visibility 82

/ брой: 127

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ