От одаята на общинския писар до компютърния кабинет

Никола Янев

То е създадено в период, когато борбите за национално освобождение достигат до своя върховен момент. През 1872 г. Васил Левски буни душите на просветените софиянци, а в околните села изгражда революционни комитети и ги подтиква да създават училища. И пасарелското е възникнало през това време. В летописната книга на училището учителят Христо Иванов, родом от Самоков, е записал: "До 1872 година в село Долни Пасарел не е имало училище. Който родител е искал да изучи детето си, го е пращал в Самоков или в София. Някои момчета са получавали що-годе грамотност при местния свещеник или в близките манастири".
Първият местен учител и основател на школото е Георги Гелов Йонов. Той е роден през 1838 г. Когато е на 16 години, е пратен да учи в Самоков при даскалите Димитър Тонджоров и Алексо Шипоклийски. Георги е имал начална грамотност, придобита от местния поп. В Самоков е учил две години, усвоил е черковно пеене и краснопис. След завръщането си от Самоков станал псалт (черковен певец) и същевременно бил писар в общината. Освен това приспособил една от стаите в родната си къща за обучение на деца за начално ограмотяване. За тази просветна работа селото му плащало годишно по 1200 оки жито и 1200 гроша в пари. Освен това в края на учебния месец родителите на децата му плащали по три гроша.
След Освобождението школото е преместено в сградата на турския хамбар, в която е събиран житният данък. В периода 1891-1894 г. на място на хамбара е построено масивно белокаменно училище, което сега се използва за читалище. Училището вече се поддържало от бюджета на общината, учителите стават четирима и се назначават от околийския център. През 1896 г. главният учител Христо Иванов е получавал месечна заплата от 960 лева. Днешните учители получават по-малко. Тогавашното пасарелско училище било предпочитано за месторабота, защото селото се намира до главното шосе София - Самоков и било център за смяна на конските впрягове и на пощенските коли.
По-известни личности, учителствали до Балканската война, са Петър Сарафов - баща на големия артист Кръстьо Сарафов, и революционерът Борис Сарафов. Много известен в тия години е бил учителят Никифор Попфилипов. Той е виден писател-народник. Роден е в Якоруда, завършил гимназия в Самоков. Автор е на прочутия сборник с разкази "Бирникът дошел", на повестта "Мило за драго" и др.
Учителят Христо Иванов - самоковец, създава ред в училищната документация, основава училищна библиотека и въвежда летописната книга, от която сега преписваме тези данни.
На 21 септември 1914 г. само за няколко месеца е назначен за редовен начален учител пасарелецът Димитър Вучков Коларски. Той е на 22 години, завършил е педагогическия отдел на Самоковската гимназия, обаче поради започване на Междусъюзническата война е мобилизиран и е изпратен във военна школа за офицери. По време на Първата световна война офицерът Димитър Вучков е награден със златен кръст за храброст. Бил е в една землянка с поета Димчо Дебелянов. На 2 октомври 1916 г. по заповед на военното командване двамата повеждат ротите си на бой срещу англо-френците. В това лошо обмислено сражение при село Караджово Димчо Дебелянов е убит, а Димитър Вучков е ранен и след операция остава с един бъбрек. При управлението на Александър Стамболийски Димитър Вучков е негов сподвижник. След 9 юни 1923 г. той е уволнен завинаги от армията с чин капитан. Вучков завършва Юридическия факултет на Софийския университет и работи като адвокат. През 1945 г. е избран за народен представител с листата на БЗНС. През 1948 г. по негова инициатива полето около селото ни беше превърнато в овощна градина. Той почина от бъбречна криза, без да достигне до пенсионна възраст. Димитър Вучков има и други заслуги за развитието на селото ни, затова сме нарекли на негово име една от селските улици.
Друг виден местен учител е Асен Янков Стоичков. Той е един от основателите на някогашната местна потребителна кооперация. Застъпва се за откриване на прогимназия в селото ни. Това става едва през 1938 г. Прогимназиалните учители са с висше образование. След време като по-известна сред тях се откроява Елка Петрова, която става професор по предучилищно възпитание на шестгодишните.
Днешната училищна сграда е триетажна, с десет класни стаи. Тя е открита на 16 март 1967 г. Тогава учениците от първи до осми клас достигаха до 240. Сега децата са доста по-малко, но разполагат с прекрасни условия за учене. В училището има компютърна зала, физкултурни площадки, голям озеленен двор.
Честит юбилей!