Отечествена духовна съкровищница

Благовеста Касабова

Една от най-добрите оценки за творчеството на един автор е съдържанието на неговите книги. Защото то откроява не само неговите идейни, нравствени и естетически позиции, но в някаква степен и житейската му биография. Точно такава е новата книга на Иван Вълов "Познатите-непознати". В същото време тя е и своеобразна панорама на нашия културен живот през втората половина на ХХ в. и личностите, които са градили този живот.
Статиите - "доразказаните биографии", разкриват политически, нравствени и творчески порядки и взаимоотношения между творци, общественици, хора на точните науки, водещи институции. Един интересен свят, населен с ярки и достойни имена и съдби, изграждали българския духовен и културен живот повече от половин век. Съприкосновението и общуването на Иван Вълов с тях е оставило незаличими следи в душата му и в творческото му осъществяване. Голяма част от тях са негови приятели и колеги. С други го свързват професионалните му задължения. Но всички те - според думите на автора - са посветили "по възрожденски живота и делото си в полза на България".
Наред със спомените за едни от най-значимите творци на нашето съвремие (гл. "Властелини и мъченици на словото") като Ал. Геров, Ат. Далчев, Багряна, Дора Габе, Илия Волен, Николай Лилиев, Пеньо Пенев и още, и още, са поставени и трудилите се в ползу роду, подминати от славата имена като Григор Угаров, Людмила Младенчева, Ненчо Славчев, Иван Радославов и други подобни радетели на българското слово. И още една група писатели, известни предимно на професионалните литератори, е представил на страниците на книгата си авторът - Иван Пейчев, Ангел Тодоров, Ламар, Славчо Васев, Йосиф Петров и др. талантливи автори.
Биографично-споменният сборник на Иван Вълов ни "показва" не само познанството на писателя с известни личности, но и че той съпреживява литературните им постижения, фактите и явленията около тях, и съпреживявайки ги, самият той се изгражда като журналист и писател.
В книгата са включени и още два раздела: "Учени и просветители" и "Рицари на сцената". Прочитайки книгата, можем да кажем, че Иван Вълов има щастлива авторска съдба. Защото е познавал, докосвал се е до най-значимите имена в това време - пък и до днес. И то не само професионално, но и приятелски - Маргарита Дупаринова, Апостол Карамитев, Андрей Чапразов, Йордан Матев и т.н.
Не може да се каже всичко за голямата стойност на "Познатите-непознати" в определения обем страници. Но трябва да се подчертае, че тя е висока памет както за творците - съзидатели на една епоха, така и памет за политическия, обществен и художествен климат на тази епоха. И за водещите институции, които "правеха" климата и атмосферата на недалечното ни минало. Неслучайно Иван Вълов започва "доразказаните си биографии" с раздела "За радио София". Институцията, в която той прави първите си стъпки в журналистиката и литературата и която е отражение на социалистическия период от нашето национално развитие.
"Познатите-непознати", освен значението й за историята на културното развитие на България през времето, е и любопитно четиво, и то не само за изкушения литературно и творчески, но и за всеки просветен човек, който иска да знае повече за близкото ни минало, такова, каквото е било, а не преиначавано според нечии нечисти интереси или съзнателно премълчавано. Минало, чиито върхове в художествено отношение и до ден-днешен все още не са достигнати. Тези върхове, ни казва с "Познатите-непознати" Иван Вълов, не бива да тънат в мъгла, а да бъдат осветявани от писателското перо и българския дух. Мисля, че с новата си книга Иван Вълов сътвори неръкотворен, талантливо изграден паметник на съвременната българска култура. И свой, разбира се.