Оцеляването като български феномен

Изтъкнатата българска кинорежисьорка, поетеса и белетристка Мая Вапцарова предлага на вниманието ни своя нов роман "Просяци" - тъжна метафора на обърканото българско време, белязано от дълбока древност с прокобата да прилича повече на умиране, отколкото на живеене.
Яхнало фантомите на безплодния стремеж към слава и благоденствие, българското време до ден днешен възпроизвежда гигантски представления на масовия възторг или масовата покруса, запазвайки самобитния характер на една неизменна театрална специфика.
За това представление става дума в романа на Мая Вапцарова. Това е роман за България, за нейното прокълнато място в пасианса на историята, за безмилостната съдба на нейния измъчен народ, обречен да изпита върху гърба си жестокостта на силния, който винаги е готов да ти напомни, че неподчинението е най-краткият път към унищожението. От Библейска гледна точка е важен въпросът за оцеляването.
Намирам, че романът на Мая Вапцарова (издаден от ИК "Светулка 44") е един от най-успешните опити на съвременната ни литература да анализира в концептуален план историята и генезиса на българското оцеляване, неговите политически и социални перипетии,  философски императиви.
Авторката започва разказа си със случайното включване на двама улични клоуни в столичното оживление, предизвикано от пристигането на ОЛАФ - високопоставена делегация на Европейския съюз. Фактът, че името на делегацията за несведущите звучи и като име на отделна личност, води до редица хумористични ситуации и недоразумения, които очертават атмосферата и колорита на разказа.
Главните герои на романа - просяците Петето Трубадура и Кени, уволнен от БАН инженер изобретател - респектират с биографията си на подчертано талантливи интелектуалци, избрали присмехулството на уличното артистичното превъплъщение не само като начин на припечелване, но и като форма на граждански протест в условията на едно все по-дехуманизиращо се общество.
Впечатлява и респектира майсторството, с което Мая Вапцарова организира в монолитна композиция събития и послания от далечни и близки времена, вплита ги в органична идейно-художествена тъкан и ги легитимира като четиво, наситено с трепета, тръпките и трусовете на истинската литература.    
Романът е написан свободно, разкрепостено, автентично - той не робува на познати образци, той притежава собствена енергийна система, свети със собствена неповторима светлина, отключва думите по собствен неповторим и автентичен начин.
Той е роман-събитие.