12 Юли 2020неделя18:58 ч.

Оцеляването

От кризата може да се излезе само със състоятелна национално отговорна визия

/ брой: 284

автор:Чавдар Николов

visibility 1223

Наскоро на някакъв обществен купон се срещнах и разговарях с една "жена на всички времена". Вечната актуалност на въпросната дама доказано се състои главно в умението й да получава добре платени служби от практически всички досегашни властимащи на прехода. Та тя именно ми заяви, че, както сме устояли на всички досегашни кризи, така ще се оправим и със сегашната, изобщо следвало да гледам на нещата не така, както го правя.
За пореден път ще позволя да не се съглася с широко битуващия не само у нас конформизъм.
Действително, на повърхността обществените проблеми и вълнения в България изглеждат, и така се представят от повечето масмедии, като някаква нормална обществена съпротива срещу влошването на благосъстоянието по време на криза. Последователно рухващите социални системи у нас: образование, здравеопазване, наука, пенсионно дело, култура, заедно с растящото социално недоволство, освен за всичко друго, еднозначно свидетелстват за наличието на драматични дълбочинни процеси и причини. А именно, че провеждащият се идеологически мотивиран експеримент разклаща самите дълголетни устои на българското общество, при това с непредвидими с обхвата си отрицателни последствия още в непосредствено бъдеще. Нормално е всичко да не може да се предвиди, но очертаващите се днес контури определено са такива на надвисваща

мащабна социална катастрофа

Недалновидността, с която публично се подхожда, се плаща прескъпо в бъдеще и, казано без преувеличение, тя дългосрочно е с непренебрежимата вероятност да се окаже с фатален изход за българското общество и държавност. Такива просто може и да престанат да съществуват.
Идеологията, изповядвана от икономическия екип на премиера Бойко Борисов, в лицето главно на министър Симеон Дянков, е идеологията на неолиберализма, примерите за подражание за България се търсят в англосаксонския тип фискални модели и съответно общества (САЩ, Ирландия, в по-малка степен Великобритания). При това на първо място не се отчита фактът, че именно във въпросните страни възникна и глобално се разпространи финансово-икономическата криза ("Голямата рецесия") от 2008 г. и че именно тамошните общества, като икономически спад и социални сътресения, пострадаха най-тежко от нея.
Според държавния бюджет на България за 2011 г. преразпределението, изчислено като съотношение между държавни приходи и брутен вътрешен продукт, е 33,5%. Само преди три години то възлизаше на 41-42%. По аналогичен начин във времето се разминават и показателите за съотношението между държавните разходи и брутния вътрешен продукт - от 38-39% от БВП в годините, когато реализирахме 3% бюджетен излишък, те спадат на 36,1% сега, когато планираме 2,6% от БВП дефицит.
Типичният фискален преразпределителен показател за евроконтиненталните развити общества е някъде около и над 40% от БВП, за скандинавските той надхвърля дори 50%, а за англосаксонските се ситуира в рамките на около 30-35%. С традиционно доброто си държавно образование, с обичайното си, въпреки трудностите, все пак достъпно здравеопазване, с организацията на научната дейност, с основите, заложени в модела на пенсионното дело, на културната сфера и с прочие многобройни други характеристики, България еднозначно се явява евроконтинентален тип общество и държава. Революционни промени от сорта на тези, на които сме свидетели при настоящото правителство, са не само ярко откроено социално нежелани, те са

крайно авантюристични

и затова изключително обществено опасни.
Освен визираната дотук идеологическа характеристика на разгръщащия се процес на снижаване на дела на преразпределението у нас, аналитичен интерес представлява и неговата обективната страна.
Българският показател за съотношението между бюджетните приходи от косвени данъци към сумата от приходите от преки данъци и социално осигурителни вноски е екстремно девиативен. Докато за развитите европейски континентални държави въпросният коефициент е между 0,4 и 0,6, а за по-слабо развитите страни членки на ЕС, включително новоприетите, същият възлиза на 0,6-0,8, то за България стойностите му през последните години надхвърлят 1,2. А това означава отстояние от поне 1,5 пъти от най-лошия аналогичен показател в Евросъюза.
Трябва задължително да се отбележи по-конкретно още, че визираният показател за съотношението между бюджетните приходи от косвени данъци към сумата от приходите от преки данъци и социално-осигурителни вноски в САЩ възлиза на 0,27, в Ирландия - на 0,7, а във Великобритания - на 0,58. По тази начин, от една страна, България, както се вижда, ударно, в съкратени срокове възприема нещо като англосаксонския тип преразпределение, но от друга - данъчната й система няма абсолютно нищо общо със структурата на данъчните системи в съответните държави.
Именно данъчната система, каквато е българската, разчитаща предимно на приходи от косвени данъци, се оказа изключително неустойчива и така ненадеждна в условията на финансово-стопанската криза. При рецесия е естествено потреблението - и междинното, и крайното - да се свие. Резултантно от икономическите трудности пада също така и вносът. У нас неадекватността на данъчната система пролича особено силно макроикономически, защото свиването на данъчните приходи превиши около четири пъти намалението на брутния продукт. Това е именно и втората, обективната страна на обяснението за силно намаляващото преразпределение у нас, което, както подчертах, е фундаментална угроза за екзистенциалното бъдеще на българското общество. Елементарно казано, посредством настоящата данъчна система

повече данъци не могат да бъдат събрани

В горния контекст една отмяна на т.нар. плосък подоходен данък би била неоспоримо логична и обществено потребна. Въвеждането на прогресивно подоходно облагане не само че би стабилизирало данъчната ни система и съответно бюджетните приходи, но и по европейски справедливо би разпределило и преразпределило тежестите на кризата. Евентуално въвеждане на необлагаем минимум и семейно облагане би насърчило потреблението на местни стоки за сметка на това на лукса и вноса, което също би било нормална, есенциална, интегрална и цивилизована антикризисна мярка.
Официалното мислене у нас обаче изключва подобен държавно и социалноотговорен избор. Явно е, че с въвеждането и функционирането на плоския данък у нас са свързани значими частно групови икономически и властови интереси, които няма да позволят лесно да бъдат преодолени. За наличието на националноотговорен, особено за политически, елит у нас е несвоевременно да се говори.
Данъчният и социален дъмпинг все повече става общоевропейски проблем и най-вероятно решението му следва да бъде, и то непременно ще бъде, потърсено в рамки доста по-широки от тясно националните. В подкрепа на последната мисъл говорят усилията на страните от еврозоната, насочени напоследък към преодоляване на иманентното, така да се каже, противоречие между колективния характер на еврото и националните прерогативи при бюджетите на отделните страни. Решението на проблемите тук се заключава не само в засилването на бюджетната дисциплина, то е и в бързия напредък в посока хармонизация на данъчните системи. А на такъв фон плоският данък изглежда обречен и колкото по-бързо се откажем от него, толкова ще е по-добре, както в измерение международен престиж на България, така също и в измерение вътрешно социално спокойствие.
Действията на днешните управляващи, целящи в една или друга форма да бъде повишено облагането на недвижимостите, като по този начин се осигури някакъв относително надежден приходоизточник на общините, притежават поне два сериозни дефекта. Първият е свързан с моралния въпрос, отдавна задаван в публичните финанси, дали е справедливо едно недвижимо имущество, придобито с вече обложени доходи, да бъде наново облагано, при това чувствително. А вторият произтича от "българската специфика". Защото с високото облагане на недвижимостите бива директно атакувана една

традиционна българска ценност

осмисляла живота на поколения, от която нашият народ няма да се откаже.
Големият въпрос, който публично у нас би трябвало максимално бързо да излезе на дневен ред, е този за състоятелната националноотговорна визия за бъдещето на страната. В условията на криза приоритетно е оцеляването, спасяването на обществото. Което спасяване и оцеляване би трябвало да се състои главно по пътя на съхраняването и развитието на икономиката, но не и изключително само по него. Оцеляването на социалните системи е не по-малко важно от оцеляването на икономиката, защото обществото се явява ценност и категория по-висша от икономиката. Сферите на т.нар. "пазарни откази" са отговорности на държавата, те са сфери, в които общественият интерес е равностоен на този или тези, заложени в напредъка на стопанството. Изграждането на инфраструктурата, научните изследвания, образованието, здравеопазването, пенсионното и здравното осигуряване, някои области на културата иманентно допускат пазарните механизми в ограничени дози. Изкушенията за разширяването на пазара там не са малки, но прекомерните действия във въпросната насока доказано имат повече отрицателен, разрушителен, отколкото градивен, положителен ефект.

ЕП окончателно прие пакета "Мобилност"

автор:Дума

visibility 476

/ брой: 130

Търговията на дребно с рекорден спад през май

автор:Дума

visibility 424

/ брой: 130

Зърнената реколта най-слаба от десетилетия

автор:Дума

visibility 534

/ брой: 130

Хиляди израелци протестираха в Тел Авив

автор:Дума

visibility 2336

17 ранени при експлозия в Китай

автор:Дума

visibility 235

Don't touch Our Gladstone!*

автор:Велислава Дърева

visibility 791

/ брой: 130

Ще бъде ли реабилитиран Оруел?

автор:Мирослав Попов

visibility 700

/ брой: 130

Датата

автор:Дума

visibility 375

/ брой: 130

В ход е откровен прокурорски преврат

автор:Дума

visibility 1441

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ