Парола "Единство"

Живеем вече две десетилетия в състояние на страх за своето бъдеще. Овладени сме от чужди на нашия народ сили. Загрижени единствено за собственото си преуспяване, те изцяло пренебрегват материалните и духовните интереси на народа и държавата ни. Но през последната година общата за всички нас опасност силно нарасна. На власт е правителство, съставено от представители на възможно най-неприятната обществена прослойка -

прослойката на ренегатите

Тези бивши членове на БКП (не казвам комунисти, за да не мърся тази велика дума) в усилието си да докажат своето прераждане, ще се проявяват все повече като отчаяни антикомунисти. От тях можем да очакваме и крайно десен изход от икономическата криза, в която се оказахме заедно с останалия капиталистически свят. Казвам крайно десен, за да не кажа фашистки изход от кризата, но не изключвам по-нататък необходимостта и да  го кажа. Не бива при това да забравяме, че управляващата днес партия ГЕРБ има пълната подкрепа на "Атака", чийто лидер е буквално българско копие на немското изчадие Хитлер.
Ренегатите и фашизоидите се намират в силно кръвно родство, което  много често предопределя и тяхното общо поведение.
Крайно десният изход от кризата има своите предпоставки и в пълната управленска безпомощност на правителствения екип. Тези хора нищо не знаят и нищо не могат. Те са сякаш сомнамбули, които с напипване се опитват да намерят някакъв път в хаоса. В този вид хора е заложен огромен социален риск. Отдавна известна истина е, че нищо неспособният е способен на всичко. Управленското безсилие на правителството ще потърси своята алтернатива в бруталното насилие. Вместо Дянков ще пуснат в действие Цветанов. Не бива да пренебрегваме тази вероятност. Тя стои буквално пред вратата ни.
Става необходимо следователно да пренасочим погледа си от управленския екип към самите себе си.

Ще стоим ли безучастни

пред очертаващата се крайно дясна опасност?
Съществуват сериозни основания да поставим този въпрос. Левите и другите действително демократични сили, понесли през последните години болезнени удари, се оказаха достатъчно разединени, предопределяйки по този начин нови, още по-болезнени удари. Спешно наложително е да се потърсят форми за изграждането на единодействие, способно да окаже противодействие на десните буржоазни партии. Макар и политически силно разпокъсани, десните буржоазни партии са подчертано единни в намерението си да съхранят - на всяка цена! - безчовечната капиталистическа система. Те са и икономически твърде силни. В тях са парите, в тяхна власт са съответно и различните средства за въздействие върху общественото съзнание - радио, телевизия, вестници, списания и пр.
Това, което нямаме, ние трябва да компенсираме със своето нарастващо единство.  Само единни можем да се надяваме на успех в изострената политическа борба с реакционните партии у нас. Поставя се следователно въпросът за създаването на единен народен фронт, в който да се включат всички действително народни партии - социалистически, комунистически,  социалдемократически, други демократически партии и обществени организации. С една дума: всички заедно срещу крайно дясната опасност, представлявана от ГЕРБ, "Атака" и другите, разположени като втори ешелон съпридружителни  партии като Иван-Костовата ДСБ.
Идеята за създаването на единен

народен фронт

който да се включи в битката за победа в предстоящите местни и парламентарни избори, все повече намира подкрепа сред нашата демократична общественост. Но се срещат и възражения, които заслужават цялото наше внимание. 
Неотдавна Юрий Борисов публикува в ДУМА (от 3 септември т.г.) статията "За новия патриотичен фронт". След като се съгласява, че "призивът на БАС към отделни партии и личности да бъде учредена нова политическа структура (Национален патриотичен фронт) е естествен и разбираем", Ю. Борисов изказва мнението, че "Инициативата на БАС поставя каруцата пред коня. Тръгва се с организационни стъпки, преди да е ясно какво съдържание ще се организира".
Вярна, общо взето, мисъл, но ако бях на мястото на Ю. Борисов, щях може би да кажа, че пред каруцата изобщо няма коне, които да я теглят. 
Какъв би бил наистина количественият принос на някоя комунистическа партия, включила се в предполагаемия единен фронт? Ще може ли тя да осигури избирането поне на един кандидат за народен представител от името на единния фронт, за да иска да участва в него? Ако тя не може да осигури необходимия количествен принос, ще има ли смисъл да питаме какво би могло да бъде качеството на нейното участие във въпросния единен фронт?
Логиката изглежда неатакуема, но всъщност не е така. Пренебрегва се законът, съгласно който натрупваното количество преминава в ново качествено състояние. Две, три, четири, пет и повече партии могат сами по себе си да нямат особена стойност, но взети заедно, те биха могли да предложат изненадващо добър резултат. Ако една от комунистическите партии участва  в парламентарните избори сама, вероятността тя да получи задоволителен изборен резултат е незначителна. При цялото положително отношение, което могат да имат към нея, много избиратели няма да гласуват за нея, защото ще се намират под действието на страха, че подаден за нея, гласът им няма да има никаква стойност, доколкото не се очаква тя да премине високата избирателна бариера. Ако обаче тази партия се включи в единен фронт например с БСП, такъв един страх няма вече да е възможен. И съвършено очевидно е, че крайният изборен резултат би бил толкова по-висок, колкото повече партии и организации се включат в единния народен (патриотичен) фронт. Необходимо е, с други думи, масово участие в единния фронт, за да имаме и масов резултат. Не една, две или три, а десет, двадесет и повече  партии и организации трябва да се включат в този фронт. Ще кажа така: в единния фронт трябва да се включат всички годни да носят социално оръжие граждани, всички хора на добра воля, всички, които искат да имат бъдеще, всички, които искат да живеят като хора сред хората.  
Такъв един народен (патриотичен) фронт не може да не успее, другарю Борисов, защото гласът на всеки участник в него ще има своята най-висока стойност. Поради това именно и трябва с всички сили да работим за неговото създаване. В това е нашето спасение, в това е спасението и на България.
И така, паролата е само една: ЕДИНСТВО!
-------
* Авторът е почетен председател на ЦС на БАС