Пионерът на слънчевата ни енергетика

На 17 август професор Стефан Кънев щеше да навърши 90 години. Съдбата не му отреди да стигне патриаршеска възраст - почина на 26 декември 2012 г. Животът и делата му го утвърдиха като пионер на слънчевата енергетика в България. Днешните ни "демократи" отричат всичко, което е създадено в България при социализма. Обидно е за всички ни.  

Роден и израснал в столицата, Стефан Кънев е завършил физика в Софийския университет (1952), където още като студент участва активно в кръжока по опитна физика. Там започва работа като асистент, а от 1957 г. след спечелен конкурс е научен сътрудник във Физическия институт на БАН. Бил е ръководител на лаборатория "Фотопроводимост", зам.-директор на Института по физика на твърдото тяло и ръководител на направление "Физични проблеми на функционалните и оптоелектронни елементи" (1972-1977), създател и директор на Централната лаборатория по слънчева енергия и нови енергийни източници" в БАН (1978-1994). От това време насам бяха и срещите и разговорите ми с големия учен. Не мога да забравя благата му усмивка и мекия му глас не само в директорския кабинет, а и в стаята след пенсионирането му, която пожизнено му бе предоставена.

Още през 1954 г. Стефан Кънев описва и обяснява с екситонен механизъм отрицателния вътрешен фотоефект в цинков окис, а в 1963 г. прави първото си изобретение - силнотокови фотосъпротивления от синтезиран CdS. През десетилетията приносите му в науката ще се увеличават непрекъснато. Мястото не ми позволява дори да ги изброя: едно откритие и 26 изобретения, над 150 публикации в наши и чуждестранни научни списания. Автор е на монографията "Слънчева енергия - изследвания и развойна дейност в Източна и Югоизточна Европа и възможности за международно сътрудничество" (1978, Париж).

Ще цитирам акад. Милко Борисов (1921-1998), който е отворил вратата към науката на младия Стефан Кънев, с когото имат съвместно 11 публикации: "Стефан Кънев откри нови възможности за използване на чист и легиран кадмиев сулфид като среда за запис. Разработи плазмен метод за получаване на луминисцентни състави с изучени характеристики и механизъм за възбуждане и стареене. Под негово ръководство са създадени няколко нови типа фотоелектрични преобразуватели на основата на фоточувствителни хетеропреходи. Създаде почти съвършени фоточувствителни материали и слоеве от съединения А2В6 чрез добавяне на хромен окис към кадмиев сулфид и кадмиев селенид... Предложи оригинални технологии за изготвяне на фотоелементи и слънчеви батерии от кристален силиций. Създаде нови елементи - черен хром и сушилни с преобразувана слънчева енергия, оригинални дозиметри."

Записал съм и следните думи от един учен, физик - ст.н.с. Крум Коленцов от Института по физика на твърдото тяло в БАН, който е работил в научни звена, ръководени от проф. Стефан Кънев: "Той е един от учените-изследователи и организатори на физиката в България, които спомогнаха тя да се приобщи и да заеме своето достойно място в европейската и световната наука. За неговата дейност може да се приведе мисълта на Алберт Айнщайн, че има само два начина за протичане на живота: единият - като че ли нищо не представлява чудо, и другият - като че ли всичко е едно чудо. Това чудо - фотоелектричните, оптични и други свойства на А2В6 съединения, на силициеви фотоелементи и физичните проблеми на слънчевата енергетика - е било център на неговата многостранна научноизследователска и приложна дейност. Природата разкрива тайните си на знаещите, можещите и компетентните, както отбелязва Йоханес Гьоте".