ПИТАЙТЕ ПРЕМИЕРА

- Кога ще имате топъл хляб? - попитах в магазина отсреща.

- Не знаем - троснаха ми се те. - Вече нищо не знаем, нищо не зависи от нас. Оправяйте се!

В аптеката не знаеха кога ще получат лекарствата, от които толкова имах нужда, а в училището нямаха представа какво ще учат децата, колко ще учат и въобще ще има ли учебни часове.

Реших да отида по-нагоре - до управлението и ръководството на нещата, там сигурно бяха наясно с всичко.

По-нагоре, в различните управления и ръководства, зад чистички и подредени бюра, седяха едни добре облечени хора, които решаваха кръстословици или разсеяно дъвчеха химикалките си.

- От кого зависят нещата? - питах и разпитвах аз.

- Не е от нас! - отговаряха ми добре облечените хора. - Отстъпете, моля, следващият!

Късно следобеда ми светна, че тази работа няма да стане така - трябваше да отида още по-нагоре, да питам направо в правителството - те знаеха ли кой знае нещо!

Пред сградата на правителството се виеше дълга опашка.

- Кво става? - попитах последния от върволицата. - Какво чакате тука?

- Чакаме премиера, разбира се, ти откъде падаш?

- И защо него?

- Защото той е единственият, който знае всичко!

- Сигурно ли е, че е той?

- Гаранция! Няма друг като него! Той знае отговора на всичко, включително и на въпросите, които още никой не е задал. Той знае как се кърми бебе, как се сади зарзават, знае кога ще отворят магазините и какво ще продават, знае кой е виновен и кой е невинен. Също така знае какво мислят хората и защо го мислят. 

- Чак дотам ли знае нещата премиерът ни! - не повярвах аз.

- Дотам! - вика онзи. - Знае се точно кой какво мисли и защо. За целта си има необходимата техника и хора. Всичко знае нашият премиер, всичко! И винаги е готов да ти даде съвет за ежедневните ти грижи. Никой друг нищо не знае, не смее дума да каже.

- Защо?

- Защото ще сбърка. Каквото и да рече, все е грешно, все е различно от това, което мисли и знае премиерът ни. А после следват изводи и мерки, има порицания и наказания. Публично, пред всички. За да се знае кой знае най-много.

- Затова ли в магазина вдигат рамене и не знаят кога ще има хляб и сирене?

- Затова. Само премиерът знае отговора. В болниците е същото - хирурзите чакат той да им се обади и да им каже кога да оперират и с каква апаратура да работят. В общината чакат той да каже кога да правят сватби и други ритуали. В операта го чакат той да им подреди репертоара. Всички вече само на него чакат.

- Ти - питам го - за какво точно чакаш премиера?

- Аз искам да сменям покрива на къщата си. Той да каже какви керемиди да сложа, да не сбъркам нещо, да обидя човека.

- А аз - рече друг - съм дошъл да го питам коя телевизионна програма да гледам, че това, което виждам на екрана, хич не ми харесва.

- А ти - питам трети от опашката - за какво клечиш? 

- Аз - вика чакащият - просто го чакам да ми кацне. Дано да съм жив дотогава, че вече не се трае от глад.

Пожелах им успех и си тръгнах - мразех да стоя на опашки. Пък и вече имах някакви отговори - дали са важни или не, все някога ще стане ясно...