По-нисък ДДС за храните - повече приходи в бюджета*

Димитър Зоров

В нашия сектор - млекопроизводството, са заети най-много българи- между 300 000 и 400 000 души. Предполагам, че част от тези хора са в сивия сектор. Но ние заради това държим работодателските организации да обърнат по-сериозно внимание на размера на ДДС при хранителите продукти и при лекарствата. Ще дам пример с Румъния - там преди около 2 месеца въведоха диференцирана ставка на ДДС. За първия месец, по официални данни на тяхното министерство на финансите, са събрали над милиард допълнителни средства. Обяснението е просто - заради изкарването на сивата икономика на светло. Когато няма какво да се открадне или то е толкова малко, че не си заслужава, не го правиш или нямаш мотив. От 23% съседите ни свалиха на 9% данъчната ставка и вече никой не иска, образно казано, "да си сложи главата в торбата". Още повече след строгите съдебни реформи там. Убеден съм, че и ние трябва да последваме този пример, защото така България ще събере значителни средства в бюджета.     Синдикати и работодатели

също могат да се присъединят

към такава цел - това ще доведе и до приходи в НОИ, в Здравната каса и в хазната от ДДС, пряко и косвено. Ще последват и други полезни ефекти - по-добри осигуровки, по-добри заплати в частния и в обществения сектор за експертите в тази област. Учудваме се, че никой не се интересува от тези предложения, макар че целият хранителен бранш се обедини зад тях. Тук са допълнителните доходи, на които може да разчита страната.
Хората все повече се питат какво е в действителност качеството на млякото и млечните произведения у нас. И са прави. Защото те са неотменна част от традиционната ни трапеза.
Ще разсея обаче част от съмненията на този справедлив въпрос. В България вече има много коректни ферми, които произвеждат качествено мляко, което отговаря на най-високите хигиенни показатели. Млякото се изкупува от българските предприятия, които произвеждат продукти - част от тях са по Българския държавен стандарт, а други - по рецептура на отделните фирми. Няма да скрия, че между тях има и такива, които, за да догонят ниската цена, която се изисква все повече от търговците, особено чрез обществените поръчки за изхранването на различни специализирани ведомства - училища, военни, затвори и т.н., предлагат на пазара продукт, който е под изкупната цена на млякото. Това е невъзможно. Не бива да се забравя, че има и допълнителни разходи за преработващите мощности, за опаковка, транспорт, за логистика. Такива "млечни произведения" не са малко, но в края на краищата всеки потребител може да се ориентира по цената. Да, не е 100% гаранция за качество, но пък другото е абсурдно, ако си купиш кисело мляко за под 50 ст. кофичката.
Повечето предприятия работят с български закваски. Що се касае до суровината, млякото, тя в голяма част не е от роден доставчик - често е от Унгария, Полша, Германия - става дума и за суровото мляко, и за концентрираното, и за сухото мляко.
Сред мнозина се е затвърдило усещането, че точно сухото мляко влошава качеството и вкуса. Не, не то е най-големият бич за продуктите, не е и вредно. Защото, ако е така, няма да го влагат в детските храни. Друг е въпросът какъв е контролът при неговото производство и качеството му. Като специалист мога да кажа, че има много добро сухо мляко, обработено на ниска температура, със запазени в него минерали и полезни хранителни стойности, което е скъпо. Но го има и другото - с по-ниско качество, обработено на висока температура, и в него, освен бяла течност, няма нищо друго. Именно поради тази ситуация на пазара нашият стремеж е да правим продукти, близки до натуралните. Някои са против да използваме думичката "натурално". Защо да не може? Ако го произвеждаш само от мляко от определена ферма, а предприятието го обработва и пакетира - какъв е проблемът?

Нека не подценяваме хората

Моята задача, както и на други коректни мои колеги, е да информираме потребителите правилно и след това да им предложим качеството, което отговаря на етикета.
Днес се отнасяме често със съжаление към гърците. Да, пострадаха, но те имат много висока хранителна култура. При тях 75% от прясното мляко, което се консумира, е с трайност под 7 дни. Което означава, че млякото като суровина е обработено на ниска температура и е запазило всичките си хранителни достойнства. Това, обаче, се различава от интереса на търговците. Защото те търсят по-безопасен и по-дълготраен за тях продукт. Те не искат млечните продукти да се развалят, за да не търпят загуби. На другия край на тази верига пък е интересът на потребителите.
За съжаление, не всички българи са съгласни да купят качествен млечен продукт на по-висока цена. Често дори и да знаят какво пише на етикета, те предпочитат мляко, сирене или кашкавал с ниска цена. В част от случаите се касае за ниската покупателна възможност на хората. Но нека знаят, че ако купуват сирене, произведено по класическата технология от 7 литра мляко, в него има 46% сухо вещество и то струва между 7-14 лв., а другото, на по-ниската цена от 6-8 лв. е със сухо вещество 30-37%, разликата е и във водното съдържание. Така, че "по-хитрият" дава повече пари за по-малко истински продукт, с ниска хранителна стойност, който на всичко отгоре се разгражда и по-бавно в организма, с всички произтичащи за здравето последици. А знаете причината за инфарктите и инсултите у нас - стесняването на кръвоносните съдове вследствие и на нездравословно хранене.
Остава основният въпрос: как да избираме качествените млечни продукти - като се доверяваме на цената или на фирмата? Първото е цената като ориентир, след това четем съдържанието на етикета. Остава вкусът - пробвайте, в повечето търговски обекти не отказват такава проба на продукта. Пък и това никога не ни е подвеждало, тъй като не сме от най-експериментиращите европейци.

БГНЕС

*Димитър Зоров е председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България и на Националния съюз на говедовъдите. Заглавието е на редакцията