Политическа абстиненция

Ако политиката е дрога, трябва обосновано да предположим, че човек може да изпадне в абстиненция, ако реши напълно да се изчисти от нея. Ето и пример - премиерът в оставка Бойко Борисов. След като няколко дни изкара в клиника, вчера той се появи с целия си блясък в Министерския съвет. И като човек, който трябваше да навакса с дрогата, дръпна дълга шаманска реч за... Сергей Станишев. Очевидно е страдал дълги два дни, че не може да говори за него.
В света на премиера, когото народът свали, Станишев е централна фигура на злото. Борисов е като обсебен, той просто не може да живее без образа на този лорд Волдемор - Сергей Станишев. Май това е страничен признак на абстиненцията - човек започва да халюцинира наяве. И в речта на премиера се появиха образите на някаква тръстика, където Станишев, Доган и царят го дебнели, за да го изядат.
Властта полудява.
Това е или защото наистина всички са в абстиненция, или са предозирали с четенето на "Винету".
Културният министър Вежди Рашидов, обезсмъртил се наскоро с изпълнението на хита "Откога не съм повръщал в този град и в тази къща", обяви, че той четири години бил управлявал с обществен съвет. После махна с ръка и допълни: "Момчето си отива, Лувърът остава".
Президентът пък се опита със смъртоносна серия от клишета да легитимира представителите на едрия бизнес като единственото гражданско общество у нас.
Наясно сме, че времената са драматични, че никой никого не слуша, но никога не сме подозирали, че политическата абстиненция ще се превърне в основна форма на обществен живот.
Ама Станишев е виновен...