Политическа декларация - за социална демокрация!

Георги ПИРИНСКИ


На заседанието си на 23 юли т.г. 47-ият конгрес на БСП прие политическа декларация "И след 120 години - съвременници на бъдещето!" по случай 120-ата годишнина от създаването на Българската социалистическа партия. Декларацията бе публикувана в юбилейния брой на в. ДУМА от 30 юли в рубриката "Бузлуджа 2011".
Текстът не е от кратките - някои може да се обезкуражат от две пълни вестникарски страници, а не бива. Защото и по трите "хоризонта", обхванати от декларацията - Началото, Настоящето и Предстоящото - произтича eдно обединяващо послание, което не може и не бива да остане непрочетено и неразбрано: посланието за социалната демокрация като основата и ориентира за програмата и за политиката на партията.

Цитат:
Най-пагубната последица от продължаващата криза е загубата на вяра сред обществото в ценностите и институциите на демокрацията като народовластие, в собствените си сили да надмогне сегашното затъване в безпътицата
 

Социалната демокрация по Благоев и съратниците му, като теория, политика и организация, съвсем не е била половинчата, съглашателска или още по-лошо - предателска, спрямо интересите на експлоатираните и онеправданите, на народа като цяло. Тъкмо напротив - в техните разработки и действия именно социалната демокрация е била верният път за постигането на социалистическия идеал - чрез масова политическа работа в защита на непосредствените интереси на зараждащия се пролетариат, на селяните, на държавните служители, на интелигенцията.
    Крайно време е да надживеем вкоренилото се в течение на миналия век разбиране за социалната демокрация като разновидност или спътник на дясното в обществото, като измама спрямо интересите и стремежите на лявата кауза за преодоляване на капитализма. Не че трябва да си затваряме очите пред достатъчно многото примери от историята от последните над сто години за поведение на социалдемократически водачи и формации и в България, и по света, в подкрепа точно на това разбиране - не. Нито пък е важно да си възстановим първоначалния смисъл на социалната демокрация като теория и практика просто като някакво чисто историческо упражнение в името на обективната истина за началните кълнове и отправни начала на социалистическото учение и движение у нас.
Днес едва ли не с удивление забелязваме, че "програмата минимум" на първите социалисти е напълно актуална и за днешния ден на България - от искането за пълна политическа свобода и реално общинско самоуправление до премахването на десятъка и насърчаването на кооперирането. Но сякаш подминаваме определящата характеристика на първия програмен документ - че неин крайъгълен камък е "всесветската социална демокрация", че пример за него са програмата и практиката на германските социалдемократи от края на 19-ото столетие, като "най-научни, най-логични и най-целесъобразни" (Из обръщението "Към българския народ", публикувано във в. "Работник" на 30 януари 1893 г.).
Защото партията на българските социалдемократи  "...признава, че сбъдването на Програмата й е възможно само тогава, когато най-голямата част на българския народ съзнае, че най-естествената цел на неговата борба е социалистическият преврат и че най-близките искания на Програмата са исканията, осъществлението на които може да поведе към едно коренно подобрение в живота му." (пак там)
    Декларацията, приета от конгреса на 23 миналия месец, възпроизвежда постановката от днешната програма на партията, че "БСП провежда последователна политика на социална демокрация за развитието на активна социална държава по европейските модели, съобразно българските условия, като път към осъществяване на основополагащите ценности на демократичния социализъм." Но в конгресния документ се отбелязва и другото - че днешните кризисни реалности поставят тази постановка на възможно най-сурова проверка: остава ли валиден европейският социален модел; дава ли днешната социална демокрация убедителни отговори и алтернативи на милионите разгреневи и отвратени от политиката граждани?
На тези въпроси днес изобилстват отрицателните отговори - и у нас, и в Европа, и по света. И не без основание - твърде много са компромисите и половинчатите позиции, с които днешната социалдемокрация се ангажира с примирението и съучастието си в налагането на т.нар. неолиберален модел. Твърде неубедителни досега са опитите й да формулира платформа и алтернатива, които именно да убеждават и мобилизират милионите бунтуващи се срещу статуквото граждани за решителни политически действия в полза на коренна промяна на това статукво.
Така е - но това съвсем не означава, че изначалният смисъл и съдържание на социалната демокрация като формулата за постигането на такава промяна са загубили своите значение и актуалност! Напротив - именно вярната на първоучителите си социална демокрация е най-ефективното оръжие за масова гражданска мобилизация, за широко демократично коалиране в борбата срещу корупцията на институции и демократични устои на държавността, срещу безогледното и безпардонно орязване на насъщни социални придобивки и права на всеки гражданин, срещу престъпната разпродажба на обществената собственост и всевластието на частния монопол, срещу безсъвестното промиване на мозъци, превръщащо днешния гражданин в играчка на олигархични задкулисни манипулатори!
Затова всъщност са така натрапчиви и настървени атаките отдясно срещу социалната алтернатива като едва ли не утопична, измамна и финансово разсипническа. Не така очевидни като мотиви, но не по-малко впечатляващи са и стрелите отляво, обявяващи кончината на европейския социален модел, на социалната демокрация като формула за изграждане на справелива демократична национална държавност и европейска общност.
Да, но имаме ли право да се поддадем на тези отрицания и обвинения срещу същностното ядро на социалната демокрация като основополагащото начало на политическата борба, на каузата и на българската, и на европейската левица, на широки демократични обществени слоеве днес? Тези, които бързат да отговорят с "да" под импулса на натрупани стереотипи, огорчения и разочарования, биха станали жертва на всички онези, които със зъби и нокти се стараят да задържат днешните уредби на икономиката и политиката, които всячески се стремят да обезсилят и отклонят протеста на гражданското общество срещу крещящите несправедливости на съвременния капитализъм.
В декларацията, която конгресът прие на 23 юли, посочихме, че най-пагубната последица от продължаващата криза е загубата на вяра сред обществото в ценностите и институциите на демокрацията като народовластие; в собствените си сили да надмогне сегашното затъване в безпътицата.
Именно затова нямаме право да оставим само на книга призива, с който завършва Политическата ни декларация: "... да работим за Новото време, в което националният идеал за чиста и свята република, всесветският копнеж за общество на свободата, равенството и социалната справедливост ще бъдат жива действителност за всеки гражданин и гражданка на България!" Като призив за единение на лявото, за съгласие около националноотговорното; за социална демокрация, откриваща пътя към демократичен социализъм!
    След броени дни предстоят едни от най-решаващите за България избори от последните две десетилетия. Нека докажем, че сме способни да превърнем програмната ни политика в победно действие, че пропитият с вяра в собствените сили, в правотата на каузата на "всесветската социална демокрация" лозунг на предците ни - "С им победиши" - е жив и победоносен и днес!