Последно сбогом

Ваня ДОБРЕВА

Тези дни се простихме с театралния историк и критик проф. Невяна Инджева. Взехме си последно сбогом с изтъкнат представител на българското театрално изкуство. Разделихме се с личност, която се нарежда между най-заслужилите историци на националния театър. Остават обаче нейните книги, студии и рецензии, резултат от натрупана ерудиция, от задълбочена научноизследователска дейност, от респектираща линия на поведение и гражданско мислене.
Откривателски черти притежават още пионерските й опити да обобщи историята на левия театър през 20-те, 30-те и 40-те години на ХХ век. Проф. Инджева е театроведът, който разкрива в целия блясък пътя на лявата сценична култура, новия тип мислене и възприемане на живота, новия език и изразни художествени средства, сътворяваните нови форми, демонстрираното ново революционно поведение. Източниците на това неповторимо новаторство тя открива в естетиката на Брехт, Мейерхолд, Пискатор и Райнхард.
Тепърва ще се оценява нейният принос към историята на националната ни култура, цялостната й дейност, за да бъдат истински признати приносите на режисьори като Боян Дановски, Стефан Сърчаджиев или Моис Бениеш. Проф. Инджева е автор на първата монография за Боян Дановски - изследване, което вече принадлежи на бъдещето. Показателна за насоката на нейните търсения е книгата "Театърът на революционния протест". За широкия спектър на интересите й свидетелстват студиите върху възрожденския театър, съжденията върху опитен театър и театър-студия, проучването й върху сценичния модернизъм на Гео Милев.
От близки хора, в това число и от баща си, зная, че Невяна Инджева винаги е отстоявала и като театрален критик принципите на новата естетика, отричала е нормите на сектантството и догматизма. Защитавала е каузата на режисьорите реформатори - Леон Даниел, Вили Цанков, Методи Андонов, Асен Шопов и редица други. В трудни ситуации на публична цензура не си е позволявала да прави компромиси, за разлика от други свои колеги.
Самата аз от дете познавам Невяна Инджева и нейния съпруг Васил Инджев. Много пъти в Института за изкуствознание на БАН, чакайки баща си, съм присъствала на дисусии и разговори по актуални театрални проблеми. Детските ми спомени пазят образа на бащините ми приятели - леля Венче и чичо Васко, както и огромното уважение, с което винаги се е отнасяло семейството ми към тях. В студентските си години обаче започнах да осъзнавам високия ръст на учения проф. Невяна Инджева. Тя ми помагаше с ценни съвети, ориентирайки ме в същността на театралните процеси и техния исторически контекст. По-късно стана рецензент на дисертационния ми труд върху възрожденската историческа драма, както и редактор на първата ми книга. Контактът с театралния историк Невяна Инджева бе впечатляващ: отдадена на театралната култура, тя се превръщаше в неизчерпаем източник на знание.
През последните двадесет години немалко творци, хора на културата, театрални и литературни критици промениха своите възгледи, използвайки конюнктурата за лично облагодетелстване. Невяна Инджева, която именно бе допринесла за демократичния развой на процесите в изкуството, се отказа от такъв избор.
Това я изолира от пресата, изданията и издателствата. Обрече я на преждевременно усамотяване, постави я пред тежки материални проблеми. Но пък тъкмо това й позволи да запази самоуважение и независимост като учен, да отстои смисъла на нещата, на които бе държала през десетилетията. Тя не си позволи през този последен период да изопачи и очерни историята на българския театър от втората половина на ХХ век, защото бе наясно, че това е приспособяване и лъжа, защото бе свидетел и непосредствен участник в модерно замислени и осъществени спектакли, защото вярваше, че без тези шедьоври историята би заприличала на еднооко чудовище.
Проф. Инджева до последния си дъх бе човек на лявата идея. Тя продължи да членува в партията, в която са членували нейните кумири Дановски, Сърчаджиев и Даниел.
Нека паметта за нея намери пристан в нашите умове и сърца.
Последно сбогом!