Приобщаване

Нов държавен образователен стандарт стовари поредните отговорности и задължения на учителското съсловие. Хвалейки се с десетките допълнителни занимания, модули и консултации, които осигурява за проблемните ученици, образователното министерство пропусна да спомене за допълнителните усилия, които се трупат на гърба на изтерзания и често недооценен български учител.
Да спуснеш някой документ със задължения е проста работа, но да обясниш има ли капацитет да се реализират те, вече не е толкова лесно. С прясно обявения документ от МОН за пореден път показаха, че далеч не се вълнуват какво се случва в класната стая. Доказаха, че действията им не са обвързани с всекидневния образователен и педагогически процес. Учителите и сега имат трудности с обучението на деца, които не владеят български език, независимо от произхода им. Те и сега не знаят как да се справят с ученици с хиперактивност, дефицит на вниманието и други специфики, изискващи специални образователни умения. С новия училищен закон закриват училищата за проблемни деца, пращат малките в общото училище. Където педагозите не са обучени как да се справят с децата с проблемно поведение и с възможностите за приобщаването им в класа. Не знаят какво да правят, възможностите за квалификация им са семпли, с оскъдно време и пари, отделени за нея, а негативите от педагогическата некомпетентност се трупат върху тях.
Цялата тази сюрреалистична картина на българската класна стая добива още по-отчайващи нюанси от намеците на доскорошния столичен директор Диян Стаматов, че допълнителното финансиране на допълнителните часове и усилия е ненужно. За МОН е важна обвивката, не съдържанието. Има ли нов стандарт, има - рапорт даден! Останалото е работа на приобщителите и приобщаващите се. А ведомството трябва да отметне другите си ангажименти. Като уникума да рекламира образованието със запалки и ключодържатели за 2 млн. лева!