Прокуратурагейт

Какво е общото между двата големи скандала, които разтресоха властта през 2011 г. - пуснатите флашки със записаните разговори на премиера и "изпускането" на Цветан Цветанов, че общински съветници са предлагали подкуп на Росен Плевнелиев, а той не е сезирал органите на реда? Общото е, че и по двата случая прокуратурата не си свърши работата и остави в публичното пространство да висят повече въпроси, отколкото в главата на читател на шантав криминален роман.
По първия случай с флашките, които взривиха обществения мир, прокуратурата със спокойствието на будистки монах, след като случаят отдавна бе затихнал, обяви, че прекратява разследването, защото не бил открит извършител. Нито един от поставените въпроси не получи отговор, но за обвинителите това не беше проблем.
Още по-абсурдно е развитието на случая с подкупа на Плевнелиев, който дори получи названието "Подкупгейт". Нека да припомним, че всичко започна от една изпусната реплика на Цветанов в опита му да покаже неопетнената душевност на кандидата на ГЕРБ за президент. Тогава вътрешният министър заяви, че общински съветници през 2007 г. са ходили при Плевнелиев и са му искали подкуп от 500 хиляди евро, за да придвижат проекта му за Бизнес парка в София.
Думите на вътрешния министър като светкавица осветиха за миг много интересни противоречия в по върховете на ГЕРБ. Но прокурорите като пожарникари побързаха да изгасят всеки огън и да обявят, че данни за престъпление няма. Вчера Апелативна прокуратура също отказа да се занимава със случая с подкупа, въпреки че данните по него са се натрупали като средно голяма лавина.
Мотивите за отказа изобилстват с поетичен и философски език. Според официалното становище Кадиев бил получил данните от "втора ръка", самите данни били без конкретика и справедливата душа на прокурорката Даниела Личева не допуска и прашец да падне върху главата на новоизбрания президент. А все пак има поне двама души, за които се твърди, че продължават да поддържат версията за подкуп - може би като минимум те трябва да бъдат разпитани? Иначе какво се получава? Правосъдието не е еднакво за всички. Едните ги арестуват брутално за 5 кутии цигари без бандерол, а на другите им се разминава изобщо за това, че не сигнализират за подкуп.
Предполага се обаче, че прокурорите не са възглавничка под задните части на властта, а неуморни търсачи на истината. Ала Апелативната прокуратура дори отказа да изслуша хората, които имат данни, поне да си състави мнение от първа ръка за случая. Впрочем, те откога не са се самосезирали по сигнали или медийни публикации за далавери? Всеки път, когато някой започне да тълкува правото с поетичен език, трябва да е ясно, че той има определена мисия - да запуши търсенето на истината.
А междувременно тези, които наистина трябва да дават обяснения, пак са мнозинство в Общинския съвет в София и продължават да се мислят за недосегаеми. С такава прокуратура трябва ли изобщо да се притесняват от нещо? Е, ще трябва да чакаме да паднат от власт и да дойдат следващите. Тогава обвинителите ще се задействат.
Явно в кръвта им е да се харесват на новата власт.