ПРОЛЕТНА ИМПРЕСИЯ

 Георги Коновски

Здравейте! Помните ли ме? Да, аз съм – калта. Родната! Снегът ни беше разделил за известно време, но пак се събрахме.
Ах, тия обувки са ми познати...И тези...И това лице...
Момиче, не сте ме забравили, нали? Мина кола по улицата, ти се опита да се скриеш, но аз полетях и те прегърнах. И после ме заведе у дома си. Ти влезе във ваната, а мен заедно с дрехите ме наблъска в пералнята... Но не ми избяга - на другия ден аз те чаках на тротоара и веднага прегърнах новите ти ботушки... О, аз и теб познавам...Лятото, морето...Ти пиян, аз лечебна. Лежахме си, гледахме нефокусирано към небето, морето, евиния плаж... И още колко от вас познавам... Ако ме няма – колко скучно ще ви е.  Ще ходите по чисти улици, по равните алеи в парка без страх от мръсни локви и автомобилни пръски...
А медиите?! Те какво ще правят без мен? Как ще пълнят страниците на вестниците? Как ще привличат очите на домакинките телевизиите? Как ще задържат вниманието на слушателите радиата? Без мен  - няма как. Ще трябва да говорят за чистото, за светлото, за красивото...И къде ще го търсят? Друго си е, като ме има – можеш да ме загребваш отвред. Колкото си искаш. Каквато разцветка пожелаеш – черна, жълта, злобно-зелена...
А през лятото ще стана на прах. И пак медиите ще могат да ме хвърлят в очите на хората, политиците да им пудрят мозъците, а аз да вилнея из градове, села и живота ви. Пак ще станат на прах обещания, клетви, планове...Прах, кал, пак прах, пак кал... И така – целият ви живот...