Промените в Закона за конкуренцията няма да ударят цените

Българските производители искат свободен пазар и равнопоставеност с търговците. Доставчиците на големите търговски вериги настояха вчера за приемането от 42-то Народно събрание на законодателните промени в Закона за защита на конкуренцията и Закона за храните, предаде news.bg.
Лукан Луканов, представляващ "Произведено в България - съюз на малкия и среден бизнес", алармира, че се прокламират несъстоятелни твърдения във връзка с тези законодателни промени. Според него не е вярно, че след приемането на закона цените ще се вдигнат и че той ще наруши конкурентната среда. Луканов описа механизма на взаимоотношенията между производители-доставчици и търговските вериги. Българските производители съгласуват с търговските вериги цени, в които се описват и отстъпките на производителите. Доставчиците не могат да влияят на крайната цена в магазините и оттук нататък търговците са свободни да определят цените си. По думите му един закон няма как да промени себестойността на продукцията. Цените преди и след приемането на закона са в ръцете на търговците.
Несъстоятелно е и твърдението, че ще се наруши конкурентната среда. Луканов изтъкна някои аргументи в тази насока. На първо място - нелоялните търговски практики са елемент от пазарните стопанства на всички членки на ЕС и те са разписани в т.нар. "Зелена книга" на ЕК. България не прави изключение от общата картина. Следователно, ако нелоялни търговски практики съществуват и ЕК е на път да постигне консенсус за нужната регулация по въпроса, на всяка държава и националното правителство е дадено правото само да избере как да се намеси и да регулира тази ситуация. Това е направено от почти всички държави и не е нарушена конкурентната им среда, коментира Луканов.
Друга причина за страха от приемането на законодателните промени е Доклад на Световната банка по въпроса. Луканов съзря лобистки интереси в основата на този документ. В доклада не се споменава за "Зелената книга", съдържаща многогодишните изследвания, анализи и прогнози на нелоялните практики в цяла Европа. До момента Световната банка не се е месила при приемането на такива закони в политиката на страните. Той даде за пример Румъния, където през 2010 г. е приет такъв закон. Търговските вериги надали още по-силен вой, като дори заплашили, че ще напуснат страната.
"Не искаме България да остане единствената страна, в която е много опасно приемането на този закон", обяви Луканов. Доставчиците са на мнение, че страхът от този закон е необясним, ако търговците са коректни.
Общият годишен оборот на търговските вериги е над 6,5 млрд. лева годишно с уточнението, че данните са отпреди две години. Социологът Кънчо Стойчев, който е член на управителния съвет на "Произведено в България", обяви, че те не просто реализират печалба, а ключовата дума е "свръхпечалба". От друга страна, около 70% от оборота са от внос, т.е голяма част от печалбата отива в чужбина, вместо да стимулира българското производство. Между 0,50 лв. - 0,58 лв. се фактурира един хляб, а същевременно се продава за около 0,89 лв. от търговците. Доставчикът пък печели около 0,40 лева. "Свръхпечалбата е за сметка на производителя и на потребителя", подчерта Стойчев. В България няма ред и закони и може да се реализира "свръхпечалба" - именно това обяснява присъствието на голям брой търговски вериги у нас.
Мариана Кукушева от Националния браншови съюз на хлебопроизводителите и сладкарите посочи два начина за коригиране на цените за крайния потребител с траен тренд надолу. Производителите искат свободно договаряне на пазара, тъй като той определя цената на една стока. Вторият вариант, свързан с повишаване на платежоспособността на населението, е незабавно взимане на решение за диференцирана ставка на ДДС за храните.