Процесите на прехода, които водят страната на никъде

Като всичко в последните 20-тина години в България и икономиката ни се изгуби в сянка. Началото на прехода беше посрещанато ако не с масово одобрение, то поне с надежда от повечето хора. За съжаление в неговата сянка се зародиха процеси, които водят страната ни по пътя заникъде.
Няма трезвомислещ човек, който, като гледа пустеещите български земи, изкорубените постройки, висящите ръждиви селскостопански машини, да не си задава въпроса дали пък тези "ликвидационни" комисии не извършиха едни от най-големите престъпления на прехода.
Престъпление, което обезлюди селата, пренасели градовете, изхвърли от страната вълни от български граждани и продължава да пълни магазините с чуждоземни стоки, преливащи от нитрати и ГМО. Престъпление, което затваря читалища и училища, прави неразпознаваеми учебниците по български език и история; изпраща деца и младежи в наркосборища и ги превръща в негоден за бъдещо възпроизводство и развитие на нацията потенциал.
Въпросите, на които следва неотложно да търсим отговор, според мен са:
- Кой и защо започна прехода?
- Това ли е пътят и накъде ни води?
- Кой извлича изгоди?
- Доколко справедлив е сегашният социален порядък?
- Може ли да се предложи алтернатива? От кого?
Видимо преходът започна по инициатива, родена във външна среда. Натрапеният модел намери благодатна почва и изпълнители в страната, които пъргаво оцениха изгодите за себе си. Всъщност разграждането на идейно-политическата система не изискваше непременно разграждане на старата икономическата основа.
"Безнаказаната мафия ще е катастрофа за следващите правителства" пише в доклад на американското посолство в България, съставен още през 2005 г. Този доклад е само връх от информационния поток, изтичал по

каналите на чуждите посолства и резидентури

към техните правителства. Не са решили, не са ни показали продължението надолу, към връзките между българската организирана престъпност и политическия елит. Когато се чу предупреждението, че "българската организирана престъпност е твърде видима", не последва нищо. А можеше и управляващите, и опозицията да се срещнат с изреклия тежките слова посланик, и да поискат да узнаят доколко тази констатация почива на фактология, да поискат и организиране на съвместни мерки срещу заплахата.
Защо нищо подобно не се случи? Просто защото управлявалите през годините на прехода, достигнали политически и властови ресурси, са съучастници в налагането на неговия криминален характер.
За никого не е тайна, че много политически партии се родиха по еднакъв сценарий, че българският елит си осигури преразпределение (за своя сметка) на общественото и държавното имущество. Същият този елит даде мандат на групировките и ги принуди да му служат, включително при остра нужда и като мишена.
Процесът беше осъществен на няколко етапа. Вниманието на обществото беше отвлечено към непрекъснат политически театър с едни и същи играчи. Заедно с това беше подпомогнат процесът на организиране и оглавяване на престъпността, предварително решен въпрос, за да бъе натрупан първоначалният капитал - "под носа" на вече дезорганизираните и демотивирани структури на правоохранителни и правозащитни ведомства, хвърлени в непрекъснати реформи. Вълните от уволнения и недопустимото политическо вмешателство усилиха ефекта и ги подчиниха на политическите партии, вместо на държавните интереси. Имуществото на обществото и държавата съвсем съзнателно бе превърнато в благодатна плячка, а силовите групировки получиха ролята на плашило, в изпусканата от което димна завеса "се забориха" симулативно властите.

Намаленият авторитет на държавата

и делегитимацията на властите отключиха други, често силови механизми за регулиране на обществените и междуличностните отношения. Театралната смяна на властта и привикването на станалите нарицателни "босове" на кафе в кабинета на един министър на вътрешните работи (придружени от бръмчащи със силата на "Комар" операции), илюстрираха поредната част на псевдоборба с мафията. На силовите групировки разрешиха да пазят интересите на формиралата се политическа класа и да регистрират нови фирми... Силовият им потенциал идеално "пасна" на държавно организираната контрабанда и за налагането на нови правила, които продължиха обслужването на апетита на новите елити за бързо лично обогатяване. А за благодарност към охранителните фирми беше насочена от законодателя и застрахователната дейност.
Държавата се делегитимира и преотдаде жизненоважни свои сфери - сигурност, транспорт, туризъм, селско стопанство, строителство. За да се ускори процесът на разграбване, се извърши раздържавяване на банковия сектор и се раздадоха необезпечени кредити. Така натрупаният по най-примитивен и груб начин престъпен капитал получи възможност за изсветляване и легитимация, а това продължение осигури скритата приватизация. Осигурените възможности за взаимодействие родиха
 
зависимости между новите елити

- криминален и политико-управленски, които трайно заеха обществения връх и очертаха "ненакърнимите си граници" задълго. А на интелектуалния елит беше отредено място на просещ шут. Основните политически играчи удобно се настаниха във виенското колело на властта, което гарантирано да ги редува на върха. Така се роди съвременният "български елит", размил границите между справедливо и несправедливо, законно и неззаконно. А икономическата криза усилва описаните взаимозависимости допълнително. В същото време обществото "претръпна" и вече на насилниците започна да гледа като на народни поборници, на които наивно възлага надежда да го спасят. Но ако с поредния политически театър продължи задържането на сегашното несраведливо статукво, в бъдеще ни чака мощен и непредвидим с последиците си социален взрив.