20 Февруари 2020четвъртък20:11 ч.

Страсти

Равносметката

/ брой: 151

автор:Евгений Гиндев

visibility 1750

Изминава почти година от идването на власт на партията ГЕРБ и ставането на нейния формален и неформален лидер министър-председател. Времето е напълно достатъчно, за да можем да се ориентираме в работата на правителството и в посоката на неговата вътрешна и външна политика. Най-лесно подобна ориентировка става с два прости въпроса и с търсенето и намирането на техните отговори.
1. Стана ли България по-добро и по-сигурно място за живеене за мнозинството от нейните граждани?
2. Има ли България повече приятели и съчувстващи по света и може ли да разчита на тях и в добро, и в лошо време?
Сега е достатъчно да се огледаме около нас и честно да кажем на висок глас отговорите:
1. България не стана по-добро и по-сигурно място за живеене.
2. България няма приятели и съчувстващи по света и не може да разчита на никого и в добро, и в лошо време.
Къде е причината?
Някои ще кажат: в правителството на ГЕРБ, в неговата некомпетентност и примитивност. Това отчасти е истина, но само отчасти. Първата и може би главна причина е у нас, българските граждани. Ние изпратихме ГЕРБ във властта, а не дядо Господ. За 20 години не успяхме да натрупаме достатъчен практически и политически опит и се оставихме да ни лъжат и да ни се качват на гърба различни авантюристи и недоносчета.
Разбира се, причини има и извън нас и една от тях е системата. Тя се е погрижила за всичко - за това да затъпяваме все повече и повече, за това да не ни интересува нищо извън измъчения бит, за това да станем свободни атоми и планетарни номади. Всичко около нас работи много активно в това направление - масмедии, изкуство, култура, наука, реклама, спа центрове, бутици и молове. И ние се превръщаме в месеста, влажна, податлива маса, която лесно се вае в нужната форма.
Специална заслуга за това скулптуриране имат политици, специалисти, консултанти, журналисти, социолози, антрополози и всички други, които си помислите. Като четете написаното и гледате и слушате казаното, ще намерите обяснение за всичко: за казана със зелето и свинското, за това, че ни управлява елитът на България, а разузнавачите са част от този елит, следователно... за лошото състояние на образованието, науката и здравеопазването, за развала на армията, която, за да се оправи, ще се отказва от кетеринга, и за глупостите на С. Д. Някои дори предлагат да се поучим от младите консервативни ръководители на Великобритания, като че ли ние не сме имали и по-млади от тях. Ето на, чета Декларацията на ПГКБ, представена в НС от председателя на коалицията Сергей Станишев, и й се радвам - всичко е много добре, логично и документирано: положението е лошо и ще става по-лошо. Но нещо липсва: какво ще правим всички ние барабар с парламентарната опозиция? Ще чакаме да паднат онези работи на коча, що ли? Ще продължаваме да превиваме гръб и да "търпим, за да си спасим душата"? Къде е гласът народен - глас Божий, и има ли кой да го чуе?!
Кой каквото и да говори, става обществен политически императив обединяването и канализирането на остатъчната народна енергия, нейното превръщане в организирана материална сила, която да може ефикасно да се противопостави на организираната материална сила на властта. Въпреки цялата остра съпротива и от "ляво", и от "дясно", подобно обединяване и канализиране е напълно достижимо. Просто трябва безпощадно да бъдат елиминирани всички дребни политически нарциси, които са се вкопчили в мижавата си власт и не искат да изпуснат оглозгания кокал. През Втората световна война Съветският съюз се коалира с най-върлите си мирогледни врагове с една единствена цел - разгрома на нацистка Германия. Какъв по-убедителен друг пример може да се предложи?
Веруюто на модерния политик колоритно е описано в анекдот от в. "Земя" от 30.01.2009 г.
Решил Иля Муромец да убие Кашчей Безсмъртни. Отишъл пред пещерата му, извадил си меча и започнал да вика: "Излез, Кашчей, излез, страхливецо, излез, задник такъв, нещастно влечуго, гущер, нищожество!" Викал, викал, но Кашчей не се появил и Иля си тръгнал. След малко Кашчей излязал от пещерата, и бършейки потта от челото си, казал: "Може да съм всякакъв, обаче съм жив!"
Ето ги нашите държавници и политици. Потни, но живи и готови на нови изтезания "в пещерата" само и само да са във властта или около нея, и Иля Муромец от Брюксел, Вашингтон или Москва да не ги докопа.
Целта на народната организация е друга - съдбата на България. Единственият неин принцип е отстраняване на десните и десноцентристки авантюристи от властта. Останалото може да почака.

Румен Радев: Управляващите да се замислят

автор:Павлета Давидова

visibility 45

/ брой: 36

БАС в София: Спрете Луковмарш!

автор:Велиана Христова

visibility 44

/ брой: 36

Фандъкова забавила с година решението за винетките

автор:Дума

visibility 39

/ брой: 36

Властта отложи влизането в чакалнята за еврото

автор:Дума

visibility 60

/ брой: 36

Харчим 3 пъти повече за почивка в чужбина

автор:Дума

visibility 37

/ брой: 36

ГЕРБ променя нелегално данъци и акцизи

автор:Дума

visibility 39

/ брой: 36

Германски неонацист уби деветима мигранти

автор:Дума

visibility 55

/ брой: 36

Евролидерите обсъждат бюджета на ЕС

автор:Дума

visibility 38

/ брой: 36

Дипломатическа активност заради Сирия

автор:Дума

visibility 33

/ брой: 36

Кратки новини

автор:Дума

visibility 36

/ брой: 36

Тъпанари*

автор:Ина Михайлова

visibility 70

/ брой: 36

Сагата с винетките

автор:Ростислава Иванова

visibility 35

/ брой: 36

Организираният хаос в поземлената реформа

visibility 38

/ брой: 36

Костенските ножари

автор:Михо Червенков

visibility 36

/ брой: 36

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ