РАЗКАЗИ ЗА ПРЕПРОЧИТАНЕ

Боян Ангелов

Някъде бях чел, че същинската литература започва там, където се раждат контрастите. В случая наблюдаваме класически контраст. Книга, онасловена "Любовен роман", а в нея - седемнадесет разказа! Сякаш авторката иска да внуши, че романът не е задължително да бъде дълго и предълго повествование с подтичващи тълпи от действащи лица. И тук отново се връщаме към въпроса за магията на литературното творчество, която се изразява в максимата, че най-трудно е да кажеш много неща с малко думи. 

Авторката ненатрапливо ни кани в нейния свят, населен с хора мъдри и обикновени в непосредствеността си. Някак неусетно оприличаваме тези герои с наши близки или с преживени от нас събития и съдбовни съприкосновения. Ставаме свидетели на действия, които са толкова реални, че забравяме за случващото се около нас, пренасяйки се в другия, навярно и по-действителния, свят на образите, изградени от щедрия талант на Пенка Чернева. Ала тя не спира до описанието на случилото се, а навлиза в психологическите пространства, където моралното съзнание улавя трепетите на душевните терзания и мотивите за страданието като неумолима бариера и трудно преодолим катарзис. До такива прозрения могат да достигнат само осенените от високо дарование и неумолима прецизност творци. Писателката разказва уж за обикновени наглед неща, а съзерцаваме като във водно огледало образите в тяхната дълбочинна тайнственост и в цветовата им хармония, уловима от всекиго по различен начин. Защото Пенка Чернева е чужда на повърхностната дидактика, не морализаторства и не се стреми да ни внушава точно своя модел за нравствена устойчивост. Прозряла е, което се забелязва и в предишни нейни книги като "Невъзможна самота" и "Въпреки всичко" например, че добротата не е пожизнена принадлежност, нито притежание на идеологически манипулатори. Добротворството е действие, с което човек показва своето уважение към себеподобните си, без да търси облаги или да трупа дивиденти за бъдещето. 

Мисля, че тази и подобни на нея истини се опитва да внуши на читателя Пенка Чернева чрез своите кратки словесни бисери. Те са на космическо отстояние от творенията на морализаторите-еквилибристи от недалечното минало, които, търсейки малката правда, бяха забравили за съществуването на голямата лъжа. Някои от сюжетите на тези разкази са облъхнати от меланхолична тъга и чувство за безпомощна обреченост, но винаги се появява онова толкова светло и така свежо хумористично присъствие, което ни събужда от безнадеждността, канейки ни да взимаме от живота с пълни шепи (без да пречим на другите) и да му се наслаждаваме, докато дишаме. 

Затрогваща топлота извира от словата, с които Пенка Чернева съгражда своята белетристика. Писателката знае, че действителният свят не е така цветен, както го пресъздават многопикселовите телевизионни монитори, ала не е и толкова сив и с черни оттенъци, както го рисуват мрачните ни мисли. 

Разказите на Пенка Чернева са част от нашата гражданска съвест, свързани са със стремежа ни да моделираме времето така, че да бъде по-поносимо и да добива все по-човешки облик. "Любовен роман" е сериозна крачка към това мечтание.

(без текст)