Сърце, изпълнено с обич и талант

Малко са книгите за нашите заслужили музикални дейци. Особено за диригентите и хормайсторите. За изявените творци в Европа се пишат книги дори когато са на четиридесет, а у нас чакаме да си отидат от този свят и чак тогава да ги почетем. Ако изобщо го направим. Напоследък сме склонни да забравяме миналото и особено доброто от него. А писаното слово остава, нали?! ("Verba Volant, scripta manent", казваха римляните: "Думите отлитат написаното остава!"). Ето, в Германия наскоро издадоха книга за още младата оперна прима Веселина Кацарова... Но по-добре късно, нали? Затова се зарадвах, когато видях книгата на Таня Доганова-Христова "Проф. Лилия Гюлева - познатата и непознатата". Едно хубаво издание на "Хайни", богато илюстрирано с ценни снимки и при това билингва - на български и английски. Авторката, режисьорка и диригентка с талантливо перо е писала с любов и преклонение за бележитата българска хорова диригентка. Една от ярките представителки на голямата българска хорово-диригентска школа, която имаше своя златен век от 1965 до 1990 г. Да, и българските хорове тогава бяха сред най-първите в света. Създателят й, композиторът проф. Георги Димитров, основа хорово-диригентския клас към Музикалната академия и подготви голям брой талантливи български музиканти за това поприще. Цяла плеяда. Достатъчно е да споменем само имената на Васил Арнаудов, Марин Чонев, Иван Спасов, Венета Вичева, Ангел Христов, Емил Янев, Христо Недялков, Кирил Стефанов... Сред тях почетно място заема и прекрасната Лилия Гюлева. Тя е сред любимите му ученици, които правят наистина голяма кариера.
Още като студентка, през 50-те години Лилия Гюлева (1933-2003) започва да печели награди от национални и световни хорови форуми, а по-късно особено важни са победите на престижните конкурси в Ланголен и Мидълсбро. През 1957 г. е поканена за помощник-диригент на женския хор "Христина Морфова", ръководен тогава от незабравимата Людмила Прокопова. С този състав проф. Гюлева гради името и кариерата си през следващите 46 години. Той се превръща в нейна съдба.
Упорита и целенасочена, както твърди в книгата си авторката, Лилия Гюлева изгражда този самодеен хор като първокласен професионален певчески апарат, способен успешно да изпълнява произведения с различна и сложна музикална стилистика - от ХVІ век до съвременността. Особено внимание диригентката обръща на изпълнението на произведенията на съвременните композитори, които интерпретира с разбиране на новите музикално-изразни средства. Център в репертоарните търсения на диригентката Лилия Гюлева са произведенията на българските автори. С подчертано внимание и проникновение тя изпълнява техните песни, създавайки наистина интерпретационни еталони. Ето защо редица български и чуждестранни композитори посветиха на нея и на хор "Христина Морфова" свои произведения, които тя изпълни за първи път. Сред върховите моменти на Лилия Гюлева с хор "Христина Морфова" могат да се отбележат концертите с първото у нас изпълнение на "Стабат матер" от Перголези, баладата "Стълбата на свободата" и Симфония 1 от Димитър Сагаев (съвместно със Софийската филхармония под диригентството на Добрин Петков), Симфония 8 от Малер (съвместно с фестивален оркестър под диригентството на Константин Илиев) и голям брой други композиции от български и чуждестранни автори.
Книгата-портрет на Таня Доганова-Христова, написана живо, увлекателно и изчерпателно, ни среща с една изключителна жена-музикант,  диригент, педагог, общественик, аниматор на духовния живот у нас, с наистина големи заслуги за българската култура. И както твърди авторката, а също и всеки, който поне веднъж се е докоснал до нея, Лилия Гюлева беше слънчева, чаровна, щедра, благородна личност, "сърце, изпълнено с обич и талант". Днес все повече се нуждаем от подобни светли личности на творци-градители, защото в смутното ни време се появиха и недостойни хора (колкото и странно да звучи това, в света на музиката), затова мисля, че личности като Лилия Гюлева не бива да бъдат забравени.