Сметка без кръчмар
/ брой: 6
Известно е, че политиката е концентриран израз на икономиката. При енергетиката е обратно. На първо място е геополитиката и след това идва икономиката. Събитията от отминалата сряда го доказаха. Сутринта в София премиерът Борисов гръмогласно обяви, че България ще купи 20% от акциите на терминала за втечнен газ на гръцкото пристанище Александруполис. Оттам страната ни трябва да внася американска суровина. След това той долетя до Босфора, където заедно с президентите на Русия, Турция и Сърбия даде символичен старт на газопровода "Турски поток", по който трябва да тече синьо гориво за Южна Европа. Конкурент на този руско-турски енергиен съюз обаче е набиращата скорост индустрия за втечнен газ, чийто лидер е САЩ. Битката е за европейския пазар. В този смисъл действията на премиера ни могат да се приемат като опит за баланс на геостратегическата газова сцена, но те по-скоро са израз на непоследователната българска политика в сектора.
Сега се превъзнасяме по "Турски поток", прекръстен на "Балкански" на наша територия. Само трябва да видим дали сметката няма да се окаже без кръчмар. Това е рискова инвестиция за милиарди. Парите са дадени, очаква се да се положат и тръбите. Остава и достатъчно газ да дойде, от чийто пренос би трябвало да печелим. Последното обаче не е сигурно. Властта се опитва да представи "Балкански поток" за част от българската газопреносна мрежа и за съоръжение, по което може да се пренася всякакво синьо гориво. Има обаче малка подробност - друг газ, освен руски, засега няма, а той в момента е доста по-скъп от втечнения. Затова новата тръба за неговия пренос до Европа може да остане суха или поне недостатъчно запълнена. Подобен сюжет вече сме го гледали. Преди години някой имаше излишни 50 млн. евро да ги зарови по дъното на р. Дунав, правейки газова връзка с Румъния, която бе отнесена от течението на реката и после възстановена. А тръбата сега е суха, защото няма откъде да дойде гориво.