Спомени за Евтим Евтимов

Напусна ни един от най-ярките представители на съвременната ни изящна словесност. В продължение на близо шест десетилетия Евтим Евтимов присъства в националното ни литературно битие и беше неизменно един от неговите вдъхновени съзидатели с невероятния си творчески талант.
Роден е на 30 октомври 1933 г. в гр. Петрич, където завършва педагогическо училище, работи в сферата на културата, но постепенно се потапя в света на поетическото творчество, особено в областта на интимната лирика.
Първата му поетична книга "Будни клепачи" се появява на бял свят през далечната 1959 г. и е посрещната радушно от читателите. Това зарежда младия поет с енергия и през следващите десетилетия той обогатява родното ни художествено слово с няколко десетки издания, които го извисяват на българския поетичен Олимп - "Люлка под върховете", "Пирински балади", последвани от "Обич за обич", "Книга за едно момче", "Поема за България", "Пирински орли" и много други заглавия, без които е немислим светът на днешната ни литературна история.
Почерпил от свежия непресъхващ извор на българската народна песен, Евтим Евтимов успя да сътвори стотици стихове, посветени на любовта, красотата и обаянието на българката, с което стана любимец на младежта и на всички ценители на изящното слово. Паралелно с респектиращото си присъствие в съвременната ни любовна лирика, той записа името си и сред най-талантливите ни автори, творили в полето на художествената проза, хумора и сатирата и остави значими произведения с патриотична и социално-гражданска насоченост.
Това му помогна да разгърне своите творчески заложби и в работата си като заместник-главен редактор на сп. "Пламък", директор на издателство "Народна младеж", главен редактор на в. "Литературен фронт", сп. "Родолюбие". А след пенсионирането си през 1993 г. оглави като главен редактор създаденото по негова инициатива издание "Новият Пулс" до смъртта си. И благодарение на огромния му опит като редактор и издател този вестник се превърна през последните десетилетия в любимо и търсено четиво в литературното ни съвремие, което подпомага и стимулира стотици млади автори за успешното им творческо развитие. В тази насока има принос и за немалко млади поети от Пазарджишкия край, които поместиха свои стихове по неговите страници - Цветанка Убинова, Даниела Капинчева, Христина Димова, Борислава Ганева, Иван Върбанов и др.
Житейският и творчески път на Евтим Евтимов е тясно свързан в течение на десетилетия и с Пазарджик. Няма друго селище в страната ни, което да се родее така живително и дълбоко в своя духовен живот с този голям поет, както нашият областен център. В продължение на дълги години бяхме свидетели на множество творчески срещи, поетични вечери, празници, литературни премиери. Неговите гостувания със съпругата му поетесата Романьола Мирославова, литературната критичка Благовеста Касабова в Клуба на дейците на културата, Младежкия дом, читалище "Хр. Ботев", учебни заведения остават завинаги скъпи и незаличими спомени в най-новата духовна история на Пазарджишкия край. Да не говорим за участието му под наше небе в незабравимите музикално-поетични спектакли с Веселин Маринов и Тончо Русев, аплодирани възторжено по време на концерти от местната културна общественост.
Пазарджик обичаше и високо ценеше големия поет от Петрич и неслучайно го удостои и с националната поетична награда "Никола Фурнаджиев". Неговата кончина, макар и на преклонна възраст, е тежка загуба не само за приятелите и почитателите му от нашия край, но и за цялата българска поезия, литература и култура.