Сутрешни протубeранси от Юлия Кулинска

Понеделник

Облаците са подгизнали от роса, чиито капки се мятат като среброперки в мъглата. Разголеното ми его, маскирано като слънце, се е приютило в чуждото гнездо на разсъблечено дърво. Вятърът ме близва с мокро езиче и запрашва нанякъде. Гарван-сваляч, нахлупил цилиндъра на Едгар Алън По, ми намига от близкия покрив. Танцувам, свирукайки си, по пътя на деня... И търся теб, търся теб.

Вторник

Нощта настъпва с котешки стъпки и превзема света... Облаците около нея угоднически се преобличат в черно. Небето изтръпва в очакване. Слънцето се е стаило, готови  за протуберанси от лава и за флирт със славея, който в пристъп на безнадежност, е впил остра човка в сърцето си! Настъпващият ден се смее безумно. Безжизнен дънер ми маха с пречупена ръка. Цветята отлитат, прелъстени от вятъра. Хм, дали пък не съм стръкче надежда. Но къде ми е коренът!?

Сряда

Снегът ме пресреща зад ъгъла с леден нож. Небето ми намига зловещо с насинено око. Слънцето се е скрило от страх да не го отвлече зимата. Вятърът издува бузи, за да ме превърне в ледената кралица и подмята самотен кестен като в игра на пинг-понг. Гълъб плете зиморничави дантели с краката си в калта. Ровя в памука на студа и търся ключа към края на деня. Животът е изкуство да рисуваш без гумичка. Нека стъпките на този свят ме отнесат до някой друг...

Четвъртък

Плезя се на мъглата и пощипвам зачервения нос на студа. Храня гълъбите на перваза. Те ми разказват спомени и бъдеще. Животът ми преминава през очите им. Красотата е размазана от груби кубинки. Любовта се гърчи и кърви в калта. Крехките витражи на илюзиите са натрошени от грубостта. Знам, че един ден ще отлетя с гълъбови крила горда, прекрасна и бяла... Отдавна съм намерила посоката. Ама... тя къде се изгуби в прозявката на деня!?

Петък

Хрупам шарени бонбони... Утрото се търкулва, тракайки с цветни налъми... Непотребният вятър пее миньорно в перките на многоцветното хвърчило. Бързам нанякъде по ранените улици. Всъщност се въртя в някакъв необратим кръг. Роклята ми с цвят на дъга чертае протуберанси. Слънцето ми намига с миглите на дъгата.  Рисувам непотребния ден с цветни боички... Кърша съчки, за да запаля дракона на огъня. Оцветявам светове. Целувам ветрове. И те прегръщам в съня си. И не само... 

Събота

Подреждам пъзела на душата си. Пространства ли правя или се зазиждам!? Сърцето ми е приют за сълзите на небето. Около мен падение, разруха, отминала нежност, несъстояла се любов, ограбени очи... Хм, дали пък не сме наивници с ключе на гърба, чиито батерии вече са изхабени!? Отварям  прозорец без стъкла... Търся покрива на небето. Огледалната Алиса ми намига, стиснала под мишница чудесата. Събирам мигове, орисвам спомени... Пресичам пешеходната пътека на деня и търся как да те запечатам в затвора на погледа си. За да не избягаш... 

Неделя

Събудих светулките. Преглътнах аромата на черното и се гмурнах  жужащия ден. Опитвам се да наредя легото на мозайката от счупени съдби. Вятърът се опитва да декорира лицето ми с пиърсинг от счупени листа. Времето тихо стъпва по мислите ми. Парцаливо разкаяние виси пред спомена. Аз съм Ян и Ин, които разрязват живота на две половини. И от тях плисва виното на греха. Кръвта напира да излезе от артериите ми. Изкушението поразява мисълта. От лявата ми обеца плисва разкаянието. Някъде по пътя си изгубих едната обувка... 

Юлия КУЛИНСКА е родена в град Угърчин. Завършила е ЕСПУ "Алеко Константинов" и ВФСИ "Д.А.Ценов" в Свищов. Защитила е магистратура връзки с обществеността и масови комуникации във Факултета по журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Работила е като журналист в регионални и национални медии. Била е специалист "Връзки с обществеността" в община Перник.

В момента е редактор в отдел "България" на вестник ДУМА. Член е на СБЖ.