СВИНСКИ РАБОТИ

ДИМИТЪР БЕЖАНСКИ

Планинско село.

Зима.

Студ.

Нощ. 

Нощта е новогодишна.

Навън вият вълци, кучета и премръзнали крадци на добитък.

В кухничката на бай Рангел и леля Мара е топло и уютно. Леля Мара чепка вълна край печката, бай Рангел пие греяна ракия и чете вчерашен вестник. В ъгъла - повреден телевизор, покрит с чердже. Върху черджето - дюля. На пода - локва от разтопен сняг. Във въздуха - мирис на печено свинско.

Бай Рангел свива вестника, отпива от ракията, помирисва въздуха. В устата му се събира плюнка. Той плюе плюнката в локвата, почесва си каскета и казва:

- Айде, Маро, тя Новата година току така няма да дойде, ами туряй да вечеряме!

Леля Мара оставя вълната, изправя се, пустосва проклетото лумбаго, дето баш сега я е ударило в кръста, и вади тавата от печката.

- Кво е това?! - гледа тавата бай Рангел.

А от тавата го гледат уши. Големи свински уши. Две на брой.  Цвърчат в маста и миришат на печено.

- Кво е това?! - повтаря въпроса си бай Рангел.

- Уши! - отвръща леля Мара.

- Уши?! - не може да повярва той.

- Уши! - кимва тя.

- Ма как така уши?!

- Ми ей така - уши!

След което бай Рангел пита къде са останалите части на прасето.

След което леля Мара му обяснява, че ги няма. Бутовете отишли да се плати нам кво си, плешките отишли и те за нам що си, а главата я взел кметът, че да разреши нещо си. От цялото прасе останали тези уши и опашката. Но опашката я отмъкнало кучето на съседа Ставри, щото пък от тяхното прасе и опашка не била останала.

- Бе как така, бе! - скача от стола бай Рангел и ушите му почервеняват от яд. - Аз дето толкова прасета съм отгледал! Аз дето хиляди прасета съм отгледал! Аз дето милиони прасета съм отгледал! Аз сега да посрещам Нова година с едни свински уши?!

- Е-е-е, стига, Рангеле! - успокоява го леля Мара. - Кво сега? Уши! Лошо ли е? Я, представи си, че и тях ги нямаше? Нали разправяха, че тия политици ще ни изядат и ушите! Е, на -  не можаха! Ние ще си ги ядем! Айде, хапни, хапни, докато са топли още!

Бай Рангел намръщено гледа ушите. Те вече са поизстинали и го гледат равнодушно. 

А навън вали злобен новогодишен сняг.