ТАКСИ

Спрях такси, казах адреса и се свих на седалката да подремна. Шофьорът обаче подхвана разговор:

- Как си, как и живота, добре ли, зле ли?

Отворих очи и погледнах водача. Лично министър-председателят на държавата караше таксито! Ощипах се, разтърках очи - нямаше грешка, на шофьорското място седеше лично премиерът. Погледнах навън - нашата кола беше обградена от тежък полицейски ескорт.

- Господи! - рекох. - Спрял съм като такси колата на премиера! Изгорях!

Премиерът се разтресе от смях:

- Няма страшно! Това е такси, даже съм включил таксиметъра. Реших да сляза сред народа ми и да видя как живеят обикновените. Докладваха ми, че хората са спрели да четат вестниците ми и да изключват телевизора, когато се явя на екрана. Това не бива да става! 

- Няма такова нещо - рекох, - народа си ви обича вас. Защо около таксито има полицейски коли?

- Охраната - рече премиерът, - не ме оставят. И са прави, аз съм национална ценност. Сигурен ли си, че народа ме обича и иска?

- Сигурен съм - рекох, - че ви обича и ви иска, къде ще ходи! Пред нас има ли пилотираща кола?

- Разбира се, че има - рече премиерът, -  разчистват пътя. Аз винаги съм си говорил с народа, никога не съм прекъсвал тази връзка. Аз обичам народа и знам, че ме е избрал за да го направя щастлив! Да попитам - моловете и кафенетата пълни ли са? Пълни са!

- Магазините за 1 лев са по-пълни. Сигурен ли сте, че отиваме у нас?

- Първо отиваме там където аз кажа! - ядоса се премиерът. - И, второ, кажи сега благодарен ли е народът?

- А бе, няма много пари, здравето му е разклатено и чат-пат дъската му прихлопва, ама иначе все е доволен. Пие и гледа телевизия!

- А иначе, как е, говори ли за нас?

- Народът, господин премиер - рекох, - отдавна говори само за вас, щото народа ви е видял вие да говорите по телевизора, той говори за вас, вие говорите за него и така безкрай, омагьосана е тази работа, от мен да го знаете! Искам да сляза!

- Ей това е! - засия премиерът. - Че народът е много благодарен, че говори за нас и че ни обича! Ей това ми стига! Нищо друго не искам да чуя!

- Слизам - рекох, - може ли да спрете таксито! Какво ви дължа!

Таксито заби спирачки.

- Моля - рече премиерът, - не се бъркай, всичко се поема от фиска! Важното е, че народът ни иска, че ни е избрал ние да го водим напред! Народът вече не може без нас!

Зад таксито ме чакаше група журналисти с камери и микрофони.

- Казвайте! -  бутаха се те. - Гот ли е премиерът да ви е шофьор? Как беше?

Поех дъх и отговорих честно:

- Не знам! През цялото време премиерът не спря да говори, караше с превишена скорост, а накрая не спря  и ме свали далече от дома ми. Сега ще трябва да се връщам обратно. Вие кажете това гот ли е?

- Оставете го тоя! - чу се глас. - Премиерът ще ходи на пазара тайно да продава зеленчуци на народа! Давайте натам!

И всички се сурнаха към пазарите.

Плюх си на обувките и тръгнах обратно към дома, където нямах дори телевизор вече.