30 Октомври 2020петък19:11 ч.

Театърът на кръстопът и безпътица

Размисли по повод 22-то издание на "Сцена на кръстопът" в Пловдив

/ брой: 179

автор:Денчо Владимиров

visibility 1924

Представете си следната картина: млад, с бабаитско поведение мъжага се хваща безцеремонно с шепа отпред на панталоните - там, където му е "мъжкото достойнство", и  прави характерни сексуални движения отзад-напред пред очите на министър на културата, кмет, ръководители на европейски град, пред множество от костюмирани  мъже, дами във вечерни тоалети, пред срамежливи девойки и ... пред деца. Ако това се случи  на улицата, бабаитът може и бой да отнесе заради просташката сцена, а може и да го "закопчаят"  униформените за нарушаване на обществения морал и приличие. А дори само за показване на среден  пръст на стадиона, съдията на мача гони и декорира с червен картон.
Но това, което не може да се толерира на улицата, на футболния стадион, на тенискортовете, то може да се повтаря и сто пъти от...българската театрална сцена!
Както бе в случая и на премиерата на римейка на представлението "Възвишението", с което се откри преди време едно от изданията на Международния пловдивски театрален фестивал "Сцена на кръстопът". Не знам тази безпардонна просташка сцена, изиграна от артист в образа на Димитър Общи, показана от високата сцена пред очите на  дошлите на театрален празник да се "возвисят" хора, дали е "по автор" на странния роман  написан и издаден не на книжовния български език, а на котленски диалект?! Може би е така пък по драматизацията на драматурга на пловдивския театър? Или по хрумване на режисьора? Тайната ще потъне във вековете... А по американски терк въпросният роман, след като доста спорно бе натъкмен за сцена в Пловдивския театър, се превърна и във филм, също така спорен по внушение и художествени постижения. Не знам каква ще е още съдбата на това "Възвишение", дали след като стана на театър и филм, мейкърите му няма да го пригодят срещу добри пари и за опера или балет? Ще е много интересно да видим ограбването на турската хазна в Арабанашкия проход в балетен танц или Дякон Левски, макар и в епизодична роля, в опера "Възвишение", да пее артистично с дълги вокали ария...
Явно е обаче, че такива пиперлии и простотии, които се ръсят след вече четвърт век слободия и малокултурие от объркания от реформи български театър, не са случайни никак и се залага доста на тях от съвременните постановчици. В това представление "Възвишение" на няколко пъти бе експлоатиран за атрактивност, без резерви и спирачки на въображението, и  ресурс от  още сексуални намеци. Пред очите на мало и голямо в салона се разиграваха невиждани до този момент пантомими с изразителни движения със...среден пръст. Сюжетът:"сексуално мъжко проникване" от различни места на пространството. Според създателите на представлението това явно ще да е  част от конспиративното комуникиране на революционерите - тайнствени пароли, поднасяни метафорично с "чукащи" средни пръсти. Звучаха на това сценично "възвишение" естествено и сочни  цинизми, и псувни, извикани пак на помощ да подсилят натурално романтичните образи на  "ревулиционерите" от предосвобожденската борческа  епопея в България...
Пред изисканото множество драматичните артисти с лекота и с опит илюстрираха места от текста даже и с характерни плътни еротични клатушкания на поборник...зад поборник. Явно това бяха"звездни моменти" от действието на сцената, които навярно целяха ударно освежаване на вниманието на публиката, възпрепятстването й да не заспи или да се измъкне навън вследствие дългите цитати - монолози от романа, натъкмени за  сцена, и неясните дълги тиради на текстове, рецитирани като в някакво подобие на мистичен античен хор от артистки в българска ритуална носия.
Е, донякъде "еротиката" от сцената имаше отзвук в публиката -  от време на време се чуваше в тъмното приглушен кикот на тинейджъри...
А този "освежаващ текста" подход се ползваше с широка ръка и в други български постановки във вече двадесет и две годишната фестивална история на "Сцена на кръстопът" .
Веднъж дори в някаква американска пиеса прелестната, царствената, романтична българска актриса Мая, изиграла някога незабравимо Йовковата Боряна в Пазарджишкия театър, извика високо от сцената, по волята на режисьора, съвсем по каруцарски петбуквена дума, с която е широко известен женския полов орган сред народните маси. Защо бе извикана тази дума от сцената, не стана ясно, но се досещам как са се чувствали родителите, дошли на представлението с  поотрасналите си деца.
И веднага правя едно уточнение: показателно е, че същевременно през цялата история на пловдивския театрален фестивал "Сцена на кръстопът" нямаше нито една изпусната пошлост (и като език, и като жест) от... гостуващите  чуждестранни театри, колкото и редки да бяха те... Включително и от гостувалия академичен театър от Лвов, Украйна, показал четирите любови на Айседора Дънкан без нито едно даже и загатнато  еротично движение! О, представям си как би била показана тази постановка с четирите любови на балерината от съвременен български театър, какъв ли коктейл от интернационален "театрален секс" би бил представен пред очите на малки и големи. И с какви ли приходи би се поздравил впоследствие  такъв театър от последвалите представления с "образователна цел" пред любознателната училищна  публика. Не мога да си спомня и поне един показан артистично среден пръст на българска сцена в годините до "демократизирането" и "риформите" в българския театър. А камо ли някога да е била  изигравана от българска театрална сцена някаква  еротична пантомима с въртене на задници или с пози на възкачени магарета. И едва ли липсата на такива  авторски, актьорски и режисьорски "творчества" от "додемократичното време" може да се обясни само с потискането някога от страна  на социалистическата власт, която, в интерес на истината, си е бдяла съвсем правилно срещу такива  простотии и пошлости от сцената и екрана ...
В рекламни материали на пловдивския театър, постановката "Възвишение" е обозначена като "великолепна", а и с претенции да разсмее публиката до сълзи и да я "возвиси". Нещо, което обаче е твърде съмнително да се получи като резултат. Особено по отношение на "возвисяването". И романът, и драматизацията по него, и постановката едва ли водят до духовно "возвисяване". Водят най-вече до напъни по катурване от пиедесталите им на погиналите ни  борци за народна свобода през турско робство. Бавно и сигурно се налага тенденцията - и от сцената, и от екрана, и от книжовните съчинителства, поборниците срещу тирана   да бъдат представяни  като ... "малко бунтовници, малко разбойници".
Така подрастващите българи и българки ще ги осени  (може би очаквано от някои стратези) и друго внезапно прозрение: "Ами че то и Ботев, и Левски, и Хаджи Димитър,Стефан Караджа, Бенковски, Каблешков, Волов, Васил Петлешков, Капитан Петко войвода - и те май са били такива - малко бунтовници, малко разбойници? А?"
И на фона на появили се и появяващи се на български език субсидирани с небългарски пари романи като за "великолепния държавник Митхад Паша", на фона и на изглежда управлявания задгранично потоп от несекващи вече десетилетие атлазени турски филмови сериали по българския телевизионен екран, то колко му е да се завие финално като чалма и другото мащабно внушение за подрастващите българи: "Ами че то...дали пък не са били грешка и Априлското въстание, и комитетите на Левски, и походът и саможертвата на Ботевата чета, и...Освобождението на България от турско робство?"
Нека не бързаме с изводите, но времето ще покаже все пак дали в "оркестрацията" по нихилистична оглупяваща подмяна в историческото самосъзнание на българите не е включен като послушен  хоноруван  изпълнител и съвременният ни "български театър на кръстопът". За ролята в това отношение на нароилите се частни издателства, които за пари са готови да издават всичко, вече се досещам...
Впрочем в последните фестивални издания, когато Бащата на фестивала Стефан Данаилов по здравословни причини бе го изпуснал от "ръчно управление" и предостави художественото му ръководство на драматурга на Народния театър Елин Рахнев в качеството му на "креативен директор на фестивала", тенденцията за дегероизация и профанизация на борбите на българина за свобода и социална справедливост бе показана и с партизанския...комикс "Сестри Палавееви" -  брутален "художествен шарж" с паметта на убитите десетки хиляди партизани и ятаци - борци срещу фашизма в България. Авторът, който е от поколението, което и хабер си няма от събитията от антишафистката съпротива в България, е написал роман, а после и текст за качването му на сцена, в който партизаните са представени като пълни комични наивници и глупаци. И с това представление на "демократизирания" пловдивски театър с драматург пишещия също пиески поет и всякакъв, възмутило немалко хора от фестивалната публика, художественият съвет на "Сцената" го бе удостоил с върховната чест да открие фестивалната програма през 2015 година!!! А авторът на комикса вече е пресен лауреат и на националния фестивал за сатира "Чудомир", обгрижван и днес от вестник "Стършел" - бившия  високопоставен печатен орган на ЦК на БКП, някогашен флагман и боеви рупор на социалистическата сатира.
Ето го посоченият от пловдивския  международен театрален фестивал вектор, ето по какви пишещи особи трябва да се равняват днес в новите демократични условия сатириците в България - нещо, за което едва ли не би плюнал от отвращение патронът на наградата Чудомир! А интересно дали и този пръкнал се по повика на конюнктурата роман от промишления конвейр на ударното съвременно романопроизводство в България, няма да бъде и филмиран за добри пари.
Бог да пази българския театър и българската  сатира от превъплъщения и метаморфози!


Сцена от постановката "Възвишение"

Андон Балтаков оттегли оставката си

автор:Дума

visibility 1

Корнелия Нинова е в болница с коронавирус

автор:Дума

visibility 82

Станислав Владимиров е кмет на годината

автор:Дума

visibility 62

ЕК не преговаря с Русия и Китай за доставка на ваксини

автор:Дума

visibility 33

Цунами край Измир след мощния трус

автор:Дума

visibility 73

7 по Рихтер удари Турция

автор:Дума

visibility 161

И Великобритания обмисля пълна карантина

автор:Дума

visibility 143

Датата

автор:Дума

visibility 183

/ брой: 207

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ