Теория на колана

Айде пак! "Новите кметове започват да затягат колана!" Аман, бе! А пък Бойко Борисов вика: "Следващите поколения ще ми благодарят за затягането на коланите!" Не знам на кого как му звучи тая работа, но на мен ми се стори направо оптимистично. Значи, допуска човекът, че...
Всъщност защо не? Ние това нещо - затягането на колана - го можем. Отработили сме го, един вид, за тия двайсет и две години.
След всеки избор - шат, по една дупка. След всяко паднало правителство - шат още една. При идването на всяко ново - пак. От идването до падането - пак, естествено, всъщност тогава най-вече.
Затягахме ги при Димитър Попов, макар че той развълнувано ни рече да не купуваме, затягахме ги при Филип Димитров, при Беров, много сериозно ги затегнахме при Жан, при Иван Костов... Не, за Иван Костов мълча! Величественият ни премиер Сакскобургготски дойде и каза, че след 800 дни ще му отпуснем края, но минаха се, не минаха не 800, а 100 (и цифром, и словом - все си е сто!) дни и неговият човек Николай Василев ни убеди, че тепърва предстояло затягане на коланите, и тръгна да преговаря, забравих вече с кого. През ноември 2008 година, когато уж трябваше вече да се радват на труда си хората, Стив Ханке каза, че кризата ще свърши "в края на 2009-а или в началото на 2010 година" (край на цитата), обясни, че "Всеки път, когато американското правителство прави нещо, нещата се влошават!" и отсече: "Затегнете коланите!" Стив Ханке е баща на валутния борд, а майката е ясна - тя е тази, дето й викаме "жална ни майка".
През 2009-а кризата не свърши, но затова пък дойде ново правителство. Каза ни как са крали предишните и Симеон Дянков веднага си дойде на думата: онуй, дето ония са го крали, тия сега щели да го запълнят със затягане на коланите.
Та тъй...
Влизаме в Европейския съюз - затягаме колана.
Влизаме в НАТО - затягаме колана и дори го клъцваме, че почва да ни виси отзад единият му край.
Кой отдето завърне, вика: "Затягайте колана!" - и ние вадим шилото и дупчим нова дупка.
Направо станахме каиш-народ!
Един познат например след всеки нов вопъл и стон "Затегнете коланите!" вика: "Що бе?! Ще излитаме ли вече?"
Голямо затягане му затягахме!
Не всички, де. Някои си разпасваха пояса, но всички останали затягахме коланите.
Само едно му е лошото на колана.
А именно, че НИКОЙ КОЛАН НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПО-КЪС ОТ СОБСТВЕНАТА СИ КАТАРАМА!