Титани на рушенето

Титанична воля показа през почивните дни министърът на културата Боил Банов. С мощни гърди спря багерите и предотврати временно безвъзвратната загуба на паметник на културата - прочутите Тютюневи складове в Пловдив. Същите онези полуразрушени сгради, за чиято съдба слушаме от години, които хората бранеха с живи вериги с мисъл за обществената полза, не за частната. Уви, оказа се, че защитата на културното наследство не може да се осигури ни на държавно, ни на общинско ниво. Докато различни институции се боричкат кой за какво да отговаря по закон, кой каква заповед да издаде и кой да се скрие от отговорността, упадъкът продължава. 

Колосалната сила, която демонстрира Банов онзи ден, и патетичните му закани да се бори за справедливост никакви ги нямаше в последните месеци. Има само пълна управленска немощ за справяне с един не толкова заплетен местен казус с национално значение. И този път видяхме само жалки оправдания за липсващи подписи, налични нареждания, объркани знаци, дефицит на синхрон между различни органи. 

Общата безотговорност е прекрасно алиби за бездействието. Тактиката е банална, но ефективна - горещият картоф ще се подхвърля, докато въпросът се реши от само себе си. С други думи - докато изчезне причината за препирнята. А тя скоро ще изчезне под напора на дъжда, вятъра и слънцето. Та нали това е целта на бездействието. После на мястото на старината - 17 етажа бетон и стъкло. Щото те гуша пълнят за разлика от нея. И няма да са нужни никакви сценки с министерско тропане с краче и пъчене на гърди. 

До пълния крах на илюзията, че можем да опазим историческото си наследство, има още време. Историята е далеч от края си. Може в следващия епизод да видим самия Бойко Борисов как брани емблематичните сгради, хванал пожарникарския маркуч, за да ги опази от нов пожар...