Топонимите не се променят едно към едно

Случаят във Варна с преименуването на някои местности показва, че промените в топонимията не е достатъчно да се коментират на телевизионно и политическо ниво. На пуснатия в обръщение елементарен въпрос как биха се казвали някои днешни населени места, който очевидно е предназначен да предизвика иронично отношение към проблема, може да се противопостави същото питане - а как щяха да се казват някои днешни градове, ако не им бяха дадени български имена? Ето някои примери: Ардино - Егри дере; Златоград - Даръ даре; Ивайловград - Ортакьой; Крумовград - Кушу кавак; Тополовград - Кавакли; Смолян - Пашмакли; Асновград - Станимака; Свиленград - Мустафа паша...
Както личи, преименуването не се е извършвало единствено посредством механичен превод от един език на друг. Още Иван Вазов в качеството си на министър на просвещението и академик участва в този процес, като има съществен принос в новата национална топонимия чрез създаване на привлекателни названия - Стоянов мост, Черноочене, Минзухар и т.н.
Проблемът има един особен актуален аспект. При положение, че Турция стане член на ЕС и държавните границите отпаднат, то именно българската топонимия ще обозначава българското землище. И май че е време да помислим с какви имена на селища и местности ще попаднем в общата географска карта на единна Европа.
Но това вече е обществена отговорност на  БАН, на министерствата на образованието и на културата, на Съюза на българските писатели и други институции със съответна компетентност.