Трагичен рекорд

Преди дни медиите съобщиха за поредното самоубийство у нас. Тролейбусен шофьор спрял на спирката на моста "Чавдар" в София, слязъл, качил се на перилата на моста и съзнателно скочил. Подобни отчаяни самоубийства отдавна са част от мрачното ни ежедневие. Само че не съобщават за всички по новините.
Дали някоя институция се осмелява да води подобна черна статистика? И без нея обаче е ясно, че, лутайки се повече от 20 години из дебрите на демократичния преход, България е поставила неписан трагичен рекорд по брой на самоубийства - сигурен знак, че страната ни преживява тежка житейска катастрофа. Едва ли е уместно да се сочи световната икономическа криза като виновник за състоянието на обществото ни, макар че в дъното на всеки самоубийствен акт проблясва коварно химерата на парите.
В челото на еврокласациите сме не само по растящите случаи на самоубийства, но и по дебелината на слоя от мизерия и морална нестабилност, в които сме затънали. Поради безпътицата населението на страната ни през последните десетина години се топи с рекордни темпове. Хиляди деца напускат всяка година класните стаи, за да станат ученици на улицата. Постоянно снижаващият се стандарт на живот от упорито растящата инфлация, както и засилващата се бедност, правят невъзможно решаването на проблема с реалната интеграция и нормалното комуникиране между отделните етноси.
Едно е сигурно - растящите самоубийства в страната говорят недвусмислено, че тя е едно от най-несигурните места за живеене. Те са знак за безизходицата, която принуждава хората понякога да вземат най-трагичното решение. А това е ужасно!