Трупата на Нешка Робева играе "Забравени" в Деня на народните будители
Част от средствата от продажба на билети ще бъдат дарени от НДК за деца в неравностойно положение
/ брой: 247
Спектакъла на Нешка Робева "Забравени" със специалното участие на актрисата Джуни Александрова представя "Нешанъл арт" на 1 ноември - Деня на народните будители, в зала 1 на НДК, научи ДУМА от Красимира Пейчева.
"Нашата съдба е наша мисия и служи на великия Живот, дори когато е пропита от сълзи и отчаяние. Ние късно разбираме защо той ни е повикал на този свят и какъв знак е поставил на челата ни. Българин, българи, това е, което ни е дадено да знаем, докато му служим. Но това е достатъчно знание, което ни е превело през мрака и пропастите на времето...", отбелязва писателят Калин Донков.
През април 2012 г. се навършват 135 г. от Априлското въстание. В началото на ХХ век Иван Вазов пише своята "Епопея на забравените", за да увековечи паметта на героите, дръзнали да надигнат глави и, жертвайки живота си, да напомнят на Европа и света за това, че след 500 години хомот България е жива и има право на бъдеще като свободна държава.
В началото на ХХI век борбите, героите, светците и мъчениците, въжделенията на нашия народ наистина са забравени...
Нешка Робева, нейните момичета и момчета, заедно с актрисата Джуни Александрова, подготвиха спектакъла "Забравени".
С музиката на "Исихия" и поезията на гигантите на българската литература Иван Вазов и Христо Ботев артистите от "Нешанъл арт" се връщат 135 години назад, за да напомнят на своите съвременници и връстници, че има с какво да се гордеят като българи и че саможертвата на техните предци не е била безсмислена...
И че е крайно време... в някой разтърсващ миг да осъзнаем, че не сме наследници на един безсмъртен народ - ние сме самият този народ. Ние сме едно с неговите герои и неговите жертви, с неговите владетели и с неговите мислители, с неговите грешници и с неговите светци.
Когато осъзнаем това, когато просветлението ни докосне - то е като експлозия, като танц, като вълшебна музика. Това е посвещението в българския жребий, действително кръщение на българската душа. Сякаш животът ни се дава още веднъж - за борба, за творчество и тържества...", пише Калин Донков.