Цветето-слънце грее дори в снега

Хризантемата навява малко тъга, защото е цвете-другарче на есента. Мнозина са виждали дори нейните ярко обагрени "шапки" да стърчат в градините буквално върху белия килим на първия сняг и да подсещат за безвъзвратно отминалото лято.

Изток-Запад

На Изток съществува древна легенда за китайски император, който научил, че на отдалечени острови расте цвете-слънце, а приготвеният от него еликсир дарява вечна младост. Императорът много искал да го притежава, но не било по силите му - само човек с кристално чисто сърце можел да откъсне цветето. Тогава императорът изпратил триста от най-добрите момчета и момичета, но неизвестната земя ги запленила с красотата си и те останали там завинаги. Основали Страната на изгряващото слънце, а цветето, което се оказало хризантема, се превърнало в символ на Япония.
Според други източници, родина на хризантемата е Китай, където преди повече от две хиляди години били отгледани първите култивирани сортове. В началото хризантемите били само жълти, по-късно са създадени сортове, обагрени в най-различни цветове и с различна форма на съцветията.      
Хризантемата била особено популярна сред древнокитайските поети и художници. Това е цветето, на което са посветени най-много стихове и живописни картини. Те присъстват и в орнаментите на древни храмове, и във фрагментите на мраморни и керамични изделия, и в рисувания порцелан, и в монетите.
В Япония хризантемата е символ на богатство, благополучие и дълголетие. Тук всички отглеждат хризантеми. Стилизирана златна хризантема с шестнадесет венчелистчета присъства и в държавния герб, а най-високото японско отличие е Орденът на хризантемата.
От древни времена в Япония и Китай посвещават на хризантемите деветия ден от деветия месец на лунния календар. На този празник украсяват дома с икебана, гирлянди от хризантеми, четат стихове и пеят песни, посветени на любимите цветя. От тях правят и кукли в цял човешки ръст. Според поверието, откъснатите в този ден цветя притежават магическа сила - връщат младостта и здравето. Китайките обичат да украсяват с хризантема косите си, тъй като тя е символ и на верността.
Първите хризантеми се появили в Европа в края на ХVII век. Най-напред англичаните пренесли тези удивителни растения от Япония и започнали да ги отглеждат. Според французите обаче заслугата е на техен съотечественик. Само че отначало никой не обръщал внимание на хризантемите - мислели, че са някакви едри маргаритки. Въпреки това градинарите ги разпространили в Европа и създали нови сортове. До средата на ХIХ век те превзели всички европейски градини. На изложба на цветята в Париж през 1889 г. хризантемата Уилис предизвикала невероятен интерес - представете си само, 41 сантиметра в диаметър!
 
С какво се... яде

Сред множеството хризантеми има един сорт, който по нищо не се различава от останалите. Само че венчелистчетата, листата и стеблата им представляват интерес за ценителите, тъй като са годни за ядене, имат пикантен вкус и нежен аромат. Зеленчуковата хризантема се добавя в салати, супи, десерти, задушава се със зеленчуци, сушат се и се мариноват, с тях се украсяват ястия.
Разбира се, тази мода се появила в Източна Азия, където цветето е издигнато в култ, но в последно време ядливите хризантеми завзеха Америка и Европа.
Те съдържат растителни белтъчини, въглехидрати, много витамини (С, РР, В1, В2), минерални соли, най-много калий, калций, натрий, фосфор и желязо. В китайската народна медицина листата на хризантемите се предписват при мигрена, сушените цветове - за засилване на апетита, а корените - като леко слабително средство. Лекарите препоръчват "зеленчуковата хризантема" за профилактика на сърдечносъдови заболявания, при лъчева болест. Венчелистчетата са ароматни, имат противовъзпалително и леко седативно действие.
 
Двама родители и 150 деца

Днес съществуват около 150 сорта, но всички те са произлезли от индийската дребноцветна и китайската едроцветна хризантеми.
От едроцветните се правят букети, през зимата се отглеждат в парник, а дребноцветните са студоустойчиви и цъфтят до късна есен.
В цветарските магазини продават цъфнали хризантеми по всяко време. Когато се отглеждат в саксии, достигат височина до 25-30 см. През зимата цветето расте и се развива добре в хладно помещение - около 10-15 градуса температура. При по-високи температури цъфтежът не е продължителен.
Хризантемата обича светлината, но в най-топлите часове на деня трябва да е по-далеч от преките слънчеви лъчи. Харесва обилното поливане, затова почвата се поддържа винаги влажна. Когато хризантемата цъфти, може да се прилага така нареченото "сухо поливане": повърхността на почвата се разрохква и растението се загърля.
Хризантемата не е взискателна към почвата, достатъчно е да се добави малко оборски тор и пясък.
За профилактика срещу листни въшки растението се пулверизира с настойка от чесън: 250-300 г ситно нарязан чесън се залива с вода и се оставя на тъмно 5-7 дни. След това се прецежда и 10 г концентрат се разрежда с 1 л вода.
След като премине цъфтежът, стеблата с увяхналите цветове се подрязват и поливането се разрежда. След 3-4 седмици израстват многобройни леторасти, от които се развива новото растение.