Турция начело на Г-20

Срещата на Г-20 в Австралия не беше само сблъсък по линията Западът срещу Русия, но и сцена, на която лидерите на "големите" изразиха становища и виждания в перспектива на политиките си. Турция поема председателството на Г-20 от 1 декември и е нормално изказването на премиера Давутоглу на форума да се проследи с интерес. Според него Турция ще настоява срещите на Г-20 да станат платформа за дискутиране на политически проблеми, а не технически и икономически форум, както предпочитат някои страни от организацията. Мотивът е, че глобалните политически проблеми са пряко свързани с икономиката и финансите, но са първостепенни. Именно липсата на доверие в политическата среда прави трудно поддържане на стабилност и в бизнеса. За пример служи Близкият изток, където политическата нестабилност води до влияние върху цените на петрола, а ситуацията в Украйна се отразява върху енергийните пазари на Европа. В присъствието и на четирима турски министри, в т.ч. на външните работи Чавушооглу, Давутоглу заявява, че Турция ще се фокусира върху развитието и енергетиката, ще подаде ръка на страни извън Г-20, за да се засилят връзките между големите и развиващите се нискодоходни страни. Целта е осигуряване на глобален подход към развитие. И за първи път ще се направи опит по време на нейното председателство да се създаде координация в рамките на т.нар. хранителна сигурност, да се освободи светът от глада.
Отново Давутоглу критикува структурата на СС на ООН и то поради амбицията на Турция да заеме място там, защото счита, че го е заслужила. Затова и думи като "Общото събрание на ООН е инклузивно, а СС на ООН е екслузивен, т.е. осигуряващ специален статут на някои държави" не звучат като новина. Не е новина и че Турция е въодушевена от решението на президента Обама да преразгледа политиката си в Сирия, защото настояването на Анкара за свалянето на президента Асад е пословично. Словата за климатичните проблеми, за споразумение за намаляване на въглеродните емисии, които Австралия се опита да извади от дневния ред, но Турция подкрепя, за проблемите с бежанците, за ебола, за терора в Близкия изток и т.н., са само подробности от амбициозните задачи, които си поставя Анкара в областта на геополитиката. Така както президентът Ердоган на среща в Истанбул в присъствието на 75 представители на 40 мюсюлмански малцинства от Латинска Америка постави въпрос за липсата на испаноговорящи имами и организации, които да извършват обучение на децата. Става въпрос за население в рамките на около 4 млн. души в страните от Латинска Америка, в т.ч. Коста Рика, Хаити, Хондурас, Ямайка, Куба. Търси се обединение на мюсюлманите от тези страни, а изказванията за откриването на Америка от мюсюлмани през ХІІ век, а не от Колумб, за повечето наблюдатели приличат на онова "Луно, луно, земльо македонска". Що се отнася до анонса да се построи джамия на тепето, където според Ердоган е имало джамия при акостирането на Колумб в Куба, отговор дават членовете на дружеството за приятелство "Хосе Марти" в самата Турция. Свободата на вероизповедание е гарантирана от кубинската конституция, отношенията държава/религиозни организации са определени със закон и нуждите на изповядващи ислям в Куба са регламентирани. Държавата няма да разреши на чужди държави да се занимават с подобна дейност. Кратко и ясно, но амбициите остават. На срещата в Истанбул са присъствали и лидери на мюсюлмански общности от балканските страни, на Съвет на Африканските религиозни лидери, Евразийски ислямски съвет, на европейски мюсюлмански организации и т.н. Съвсем в унисон с геополитиката, за която е ставало въпрос в Австралия.