Умните хора не се нуждаят от агресия и показност

"Колкото повече знаеш, толкова повече поводи имаш да се съмняваш", казва Мишел дьо Монтен преди повече от 400 години и около това си верую изгражда цялата си философия - философията на скептицизма и съмнението.

Роден през 1533 г., той има щастието да живее в заможно семейство и да има достъп до много книги и източници на знание. Без съмнение размирното време, в което живее, оказва дълбоко влияние върху вижданията му за света, като изгражда своите постулати около мъдростта и нейната хрисимост, подчертавайки, че умните хора не се нуждаят от агресия и показност, а от смиреност и размишления. 

Повече за неговите философски търсения и постулати може да прочетем в книгата "Монтен и опитът на скептицизма" от София Петрова, която излиза с логото на "Милениум". Тя е 14-о издание от поредицата "Философия за всеки".

В рамките на своя живот Мишел дьо Монтен получава по-голямо признание в качеството си на юрист и държавник, отколкото на философ. Обществената му кариера го съпътства през по-голямата част от живота му въпреки неговото нежелание да се занимава с политика, от която се оттегля едва след кончината на баща си.

Негова страст се оказват писането и разсъждението. Водейки бележки върху конкретни книги, които изучава, Монтен изобретява жанра есе. Неговите читателски отметки, коментари и допълнения се превръщат в първите философски есета, издадени в книгата му "Опити".

- Ако ни забраните нещо, ни карате да мислим за него.

- Бил е несъмнено умен човек онзи, който е казал, че щастливото съпружество е възможно само между сляпа жена и глух мъж.

- Големите умове обичат краткостта!

- Да се прегъват и свиват могат само коленете ми, но не и разумът ми.

- Любовта е вредна само за глупците. 

- Невежеството е най-меката възглавница, на която човек може да облегне главата си.

- Само глупаците могат да бъдат непоколебими в своята увереност.

- Този, който налага тезата си чрез шум и команди, показва, че има слаб разум.

- Учеността като такава сама по себе си е нещо безлично... По-вярно е да се каже, че тя е нещо ценно само за този, който умее да се ползва от нея.

- Човек за човека е или бог, или вълк.