В автобус № 280 и в другите

Често се возя на автобус № 280. Качвам се зад Университета и слизам една спирка след "Плиска", където повече от двайсет години живея. Понякога продължавам нататък, където в една хубава постройка е разположена компютърната фирма на мои приятели, или продължавам, за да стигна до дома на други мои близки, които често посещавам...
Возя се и на тролеи, и на трамваи с други номера, но избрах автобус № 280, защото той отива от Университета до студентските общежития, където живеят много млади хора, дошли в столицата от разни краища на родината, за да получат висше образование. Много хубаво!
Приятно е, когато автобусът е пълен с млади хора. Едни от тях разменят весели закачки, други, разгърнали тетрадки, преговарят, защото навярно отиват на изпит, трети си намират други занимания. Но не това ми е темата, а друго. Някои, по-добре възпитани, ми предлагат мястото си да седна. И те, за чест на родителите си, не са малко. А може би съобразяват, че един ден и те ще дойдат на моята възраст (преди няколко дни навърших 82 години) и си мислят за своето остаряване. Все едно. Скачат по няколко момичета или момчета едновременно и ми предлагат да седна. Браво на техните родители!
Но те (родителите) едва ли ще се зарадват, когато видят маникюрите на своите дъщерички, които, за да са в крак с модата, не само си боядисват ноктите, но и спазват като маймунки правилото, че нокътят на един от пръстите им, обикновено безименният, трябва да бъде оцветен с друга боя...
Навярно тук е мястото да разкажа, че докато едно време маникюрите бяха в три гами - безцветно, розово и червено, сега се използват всички тонове на дъгата. В една моя тогавашна пиеса за деца главната модистка на царството си беше донесла от Париж зелен лак за нокти и това беше ужасно шокиращо, оригинално, нестандартно... А сега се използват всякакви, дори неподходящо загрозяващи тъмни лакове...
Но да се върнем в автобуса! Докато едни от возещите се младежи рипват да отстъпят мястото си, щом видят прав възрастен човек, други гледат през прозореца сякаш са на екскурзия в чужбина, разглеждат забележителностите и не са минавали стотици пъти по този маршрут! Може би така са ги научили родители-егоисти. Мисля си - не могат ли техните преподаватели деликатно, и без младите хора да разберат, че ги поучават, да им подсказват и по някое житейско правило. За съжаление, някои добре възпитани студенти биха могли да дават пример на преподавателите си.
Стигнахме и до по-възрастните. Мнозина от тях се разполагат на двете места за сядане в автобуса - слагат си торбите на съседната седалка, вместо в скута, а доста пътници стоят прави и често поради свитост или прекалена възпитаност не ги подсещат, че превозното средство не е лично тяхно. И това съм го виждал често, и съм се чудел на тепегьозлъка (по-слаба българска дума е нахалството) на тия хора.
Много подходяща е тази дума и за скоростта, с което млади и яки мъже бързат да се качат в превозното средство, като избутват дамите и по-възрастните. Същото бързане продължава и за да седнат на малкото празни места. Не зная това от недостатъчно възпитание ли е, или от небрежност, но е много грозно. Ако можеха да се видят отстрани, с моите очи, и ако имаха малко човещина, въпросните хора не биха го правили. Биха предпочели да постоят малко прави.
Или друго нарушение на реда: стоят на мястото между предната врата и шофьора, и му пречат да види кога да тръгне. И стоят там не една, а много спирки. Докато вътре в трамвая, тролея или автобуса половината седалки са празни. Ами да седнат тези млади хора, или понякога дори мои акрани, а не да стърчат като контрольори до вратата.
Критикувам другите, а сигурно и аз допускам някоя от тези грешки. Например тази, че много пътуваме това възрастните хора. И пътуваме в часовете, когато други бързат за работа или за лекции. Ако можем да отложим своето разхождане из града, ако не гоним влак или автобус, защо не оставим работещите и учещите да стигнат навреме...
Такива мисли ме спохождат, когато се возя в някой претъпкан автобус - значи не съм улучил времето. Обещавам и призовавам всички баби и дядовци да се съобразяват с разписанието на обществения транспорт и да се возят в часовете, когато я няма тази навалица от работещи и учещи хора. Поне в автобус № 280!