В Европа не умъртвяват незаразени животни

Властите в България не се държат адекватно при борбата си с африканската чума по свините, смята д-р Сергей Иванов, консултант по безопасност на храните на асоциацията "Активни потребители". Пред БНР той цитира европейска директива от 2002 година и мерки от нея, които нашите управници упорито не споменават.
Задължителните мерки за евтаназиране касаят само стопанствата, засегнати от болестта. Няма такова нещо като изтребване в еди-колко си километрова зона и т.н. Превенцията се прави по други начини – с мерки за хигиена, контрол над дивата популация, с диагностика и епидемиологично проучване, подчерта д-р Иванов.
 В директивата също така няма разделение между домашни свиневъди, „задни дворове“, лични стопанства и индустриални ферми.
Той допълни, че „вместо да подобрим хигиената в „задния двор“ се предприемат мерки за изтребване на пациентите“.
Мярката за изтребване на домашните свине в рамките на 20-километрова зона около индустриалните ферми е много българско, това го няма в нито едно законодателство, нито европейското, нито на Световната здравна организация, нито на Световната организация по прехрана, това е типично българско, коментира експертът.
И посочи, че има две генерални стратегии за борба с АЧС, първата от които наскоро бе приложени в Чехия и в Белгия. Там в радиус на няколко километра от огнищата бяха убити всички свине и стратегията проработи. Но това е при ограничени райони, а в България е засегната по-голяма част от страната и това едва ли ще проработи.
Втората стратегия беше приложена в прибалтийските републики, където бяха умъртвени животните само в засегнати ферми, а във всички други се работи за повишаване на хигиената – контрол на вредители, гризачи, кърлежи, каза д-р Иванов.
Мрачна прогноза направи директорът на Института по микробиология към БАН проф. д-р Христо Найденски. Според него много е вероятно и следващата година ситуацията с чумата по свинете да не може да бъде овладяна и стопаните да не успеят да закупят здрави прасета за отглеждане.
Животните, които са преболедували в по-лека форма и са останали живи, са дълги години вирусоносители и това създава предпоставка за разпространение на вируса и през следващите години, уточни професорът пред БНР. Хранителните отпадъци - предимно тези, които са от месо за сурови колбаси, осолени продукти, когато са добити от животни в предклиничен стадий, са опасни, ако след консумация човек ги изхвърля в общите отпадъци, предупреди д-р Найденски.
Месо от животни, които са били в предклиничен стадий, не е опасно за човека, но се препоръчва термична обработка, защото може да има вторична инфекция. Винаги препоръчвам термична обработка, а след това самите отпадъци, кости, други субпродукти, които са от това животно не бива да се изхвърлят на общия сметосъбирателен пункт. Най-малкото да бъдат поне сварени и тогава изхвърлени. Вирусът на 60 градуса се инактивира за 30 минути, на 70 градуса вече по-малко, но за да стигне във вътрешността си, трябват поне 90 градуса, каза още професорът.
Според него срокът от шест месеца след изтичане на заразата, при който стопаните ще могат да възстановят стопанствата си, е “доста отдалечен във времето“. За такъв срок говори министърът на земеделието и храните Десислава Танева. Този срок от шест месеца тече след последния случай на обявяване на огнище. Засега такава предпоставка няма. Епизоотичният процес напредва. Границите, ареалът, териториалното разпространение, броят на животните напредва, така че тези шест месеца са доста отдалечени във времето, каза още проф. Найденски.