В цветовете на Ява

Многобройни са карнавалите по света. Някои са знаменити и добре известни, привличат тълпи туристи и носят на градовете си огромни приходи. Други са съвсем млади. Те, разбира се, се стремят да поемат по пътя на пионерите. Към втората категория, макар съвсем не лишен от амбиции за бъдеще, е карнавалът в град Соло в централната провинция на остров Ява. Соло, носещ още и по-старото си име Суракарта, се слави с пъстротканата техника батик и се смята за негова столица. Затова и градската управа под егидата на министъра на търговията на Индонезия решава да организира през 2008 г. първия "Батик фестивал на Соло". През първата година в трасе, дълго към 4 км, се изнизват между 250 и 300 участници в пъстри и препъстри костюми, пеят и танцуват традиционни танци в осъвременена хореография. Костюмите всеки изработва сам от традиционния батик. Вече трета година карнавалът набира популярност, а желанието е той да се превърне в ежегодна традиция. Все повече са и зрителите. Тази година вече хиляди се стичат покрай централната градска улица "Джалан Сламет Рияди". Трасето, по-което премина на 23 юни тази година цветното шествие, вече е с дължина 10 км. Участниците показват костюми с уникалните шарки на различни региони на Индонезия. Пъстротата на цветовете е взаимствана от цветовото изобилие на острова и често пресъздава теми от всекидневието.
Банери за събитието стоят на всички входни и изходни пунктове в града. Фестивалът е открит от министърката на търговията Мари Е Пангесту, облечена, много ясно, в батиков костюм, достоен за принцеса от палатите на Соло. (Соло има два кралски палата). Министър Пангесту обявява на официалното откриване: "Това е моментът светът да узнае, че батикът по своята автентичност принадлежи на Индонезия." Редом с гостите от цял свят тук са и чуждестранни официални лица. Консулът на Сейшелите Нико Барито възкликва: " Тук в този ден е точно като в Рио!". Като съпътстващи събития са учредени няколко дневни уъркшопове по батик, модни ревюта. Освен двата градски пазара, Пазар Клевер - известно тържище на батик, и Пазар Триуинду - място за търгуване на антики, са открити и множество по-малки тържища и щандове за батик. А парадът е отворен за всеки, стига той да представя костюм от батик.
Индонезийският батик е признат от ЮНЕСКО за световна ценност под категорията Шедьовър на устното и нематериално наследство на човечеството. Това става през 2009-а и празникът в Соло допринася за това признание. Това изтъква и кметът на Соло Йоко Уидодо - празникът е привлякъл вниманието на света и помогнал на индонезийския посланик пред ЮНЕСКО в Париж Диндин Уахиудин да убеди организацията да признае батика като световно културно наследство. Батикът е характерна техника, с която тъканите се оцветяват благодарение на техника за боядисване, която използва восък. Традиционните цветове са тъмнокафяво, бяло и индигово, които са цветовете на трите основни божества на хиндуистите (при все че Индонезия е страната с най-голямо ислямско мнозинство - 86 на сто от населението, другите от общо шестте официално признати от правителството религии са протестантството, римокатолицизма, хиндуизма, будизма и конфуцианството). Запознатите с батика могат да определят кралската линия, към която принадлежи даден човек, въз основа на носените от него дрехи. Боядисването на платове по техниката на батика се среща още в Япония, Китай, Малайзия, Египет, Сингапур и още някои страни.
Карнавалът в Соло е и израз на желанието от страна на правителството да създаде по-благоприятен пред туристите имидж на страната предвид не дотам светлата й слава от близкото минало на място на размирици, граждански войни и като ядро на ислямски войнстващи фундаменталисти. Лансирането на събитие като Карнавала на батика е част от една по-мащабна политика за популяризиране на Индонезия. Друг негов израз е субсидирането на филмовата индустрия. Между 2000 и 2005 г. филмопроизводството на Индонезия произвежда в пъти повече нови филми. 
За нас, българите, пък ще е любопитно да знаем, че Суракарта (Соло) е град-побратим на родната Монтана.