Върхът, от който изгря Свободата на България

Доц. д-р Петър НЕНКОВ

Уверен в победата, осланящ се на численото превъзходство на своите войски, Сюлейман паша телеграфира в Цариград:
”В мои ръце паднаха изворите, от които русите черпят вода. До довечера, ако е рекъл Аллах, и ако противникът не се опита да избяга, аз ще го смажа! До довечера проходът ще падне и войските ми ще минат през Балкана!”...
Нима ще падне заветният хълм? Нима ще падне отново тъмата на робството? Не, не, три пъти не! - ще кажат българските опълченци и руските воини!
Положението е критично! Минутите са решаващи, а секундите - фатални! Победата клони към турците, птичето на военното щастие  вече е кацнало на рамото им.
И още миг и ще падне върхът, но... няма да има празнични салюти на Босфора, защото никой от защитниците не мисли да бяга, а такива хора е трудно да бъдат победени.

В критичния момент на сражението се чува нареждането Самарското знаме да бъде свалено от дръжката му и изгорено, за да не попадне в плен, затворите на оръдията да се извадят и дори предупреждение към генерал Столетов да се спасява, тъй като турците отрязват пътя за отстъпление към Габрово.
Патроните са привършили, щиковете са пречупени и орлите вече не летят към героите, но остават прикладите и онази стоманена вяра, за която куршуми няма открити.
Орловци плачат като деца и молят своите командири да не предават Шипка. На командира на сапьорната команда поручик Романов е заповядано всеки момент да запали фитилите на фугасите, с които е миниран върхът.
И когато отчаянието взема връх, командирът на Трета опълченска дружина майор Чиляев се обръща към своите бойци с думите: ”Братци! Неприятелят ни обкръжи от всички страни, следователно път за отстъпление няма. Ще се държим, дорде ни дойде помощ, ако ли не, всички ще положим костите си за свободата на България!“
И за да бъде по-славна смъртта на тези храбреци, решават да я посрещнат с легендарната песен “Шуми Марица окървавена”. С нея се хвърлят срещу налитащите турски табори.
Силите обаче се топят непрекъснато. Окопите пустеят, пълни с трупове. Патроните и снарядите свършват. Жаждата е въпиюща и смъртта надвисва като костелива вещица над последните защитници на прохода. Те изпъчват геройски гърди и с дух, който няма аналог в световната военна история, извършват нещо невиждано дотогава - с щикове, камъни и дървета, с труповете на своите мъртви другари отблъскват бесните турски талази. Дърветата се превръщат в мечове, камъните - в бомби, всяко нещо - в удар, всяка душа - в плам, и турците побягват, друг път не видели в едно да се бият и живи, и умрели.
Последният напън на Сюлеймановите пълчища вече е настанал и изведнъж... Радецки пристига с гръм! От Габрово пристигат 200 руски стрелци, качени по двама на коне, и в движение атакуват врага.
Шипка е спасена! Шипка ще живее! И Свободата ще изгрее над изтерзаната българската земя, след пет века на робство...
Ако някой обаче си мисли, че боевете на Шипка приключват през август 1877 г., жестоко се лъже. Те продължават и през септември, когато турците овладяват, макар и за кратко, Орлово гнездо. Боевете продължават още през октомври, ноември, затихват временно през декември - поради адския студ и дълбокия сняг, и завършват през януари 1878 г. с блестяща победа на руските войски над Централната османска армия на Вейсел паша, която е разбита и пленена на 9 януари 1877 г. в укрепения лагер Шипка - Шейново.
На 17 септември 1877 г. турците превземат за кратко Орлово гнездо. Основната цел на Сюлейман паша в този бой е да превземе руските позиции на Шипка. Атаката започва около 3 часа през нощта. На първа линия са разположени три табора доброволци, наречени „табори на обречените“. 
Най-ожесточен е боят за Орлово гнездо. Тук загиват 75% от защитниците и около 5 часа е превзет от османските сили. Руските сили отбиват три атаки срещу връх Свети Никола. От 10 до 12 часа, след контраатака на 56-и Житомирски пехотен полк и ожесточен ръкопашен бой, руският контрол върху Орлово гнездо е възстановен. Едновременно са отбити три турски атаки на връх Кючюк Йешилтепе. Към 14 часа боят затихва.
И двете страни преминават към стратегическа отбрана, известна като Зимното стоене на Шипка.
През периода септември - декември 1877 г. отбраната на Шипченския проход се осъществява от частите на 24-та пехотна дивизия - 93-ти иркутски, 94-ти енисейски и 95-и красноярски пехотен полк. Периодът е характерен с артилерийски двубои и пушечен обстрел. Поради заетите командни позиции от Централната османска армия личният състав на руския Шипченски отряд се движи предимно нощем.
По-сериозен опит за овладяване на връх Свети Никола от османците е направен на 30 октомври/11 ноември, но е незабавно отбит. Руските позиции са разширени и укрепени със землянки, блиндажи и други землени съоръжения. Снабдяването със зимно облекло е силно затруднено.
С настъпването на зимата рязко се увеличават загубите от болести и измръзвания - 9500 болни срещу 700 убити и ранени. Ежедневният доклад на генерал-лейтенант Фьодор Радецки до Главната квартира на действащата руска армия „На Шипка всичко е спокойно“ става крилата фраза.
Изключително трудните зимни условия са пресъздадени от художника Василий Верешчагин в триптиха „В окопите на Шипка“. В началото на януари настъплението на руския Южен отряд и битката при Шейново водят до разгром и пленяване на Централната османска армия.
За значението на отбраната на Шипченския проход по-късно генерал-лейтенант Фьодор Радецки ще напише: „Шипка - това е заключена врата. През месец август тя удържа един тежък удар, с който Сюлейман паша се помъчи да я пробие, за да мине в Северна България, да се съедини там с Мехмед Али паша и с Осман паша, за да разкъса руската армия на две части и да й нанесе решително поражение. Следните четири месеца Шипка приковаваше 40 000 турска армия, отвлече я от другите пунктове на театъра на военните действия и с това улесни успеха на другите два наши фронта. 
Накрая същата тази Шипка подготви капитулацията на една втора неприятелска армия, а през януари 1878 година тя послужи като отворена врата за победоносното шествие на една част от нашата армия към Цариград."
Дълбок поклон и вечна слава на героите, сражавали се и загинали за нашата Свобода! Проклет да бъде всеки, който каже лоша дума за тях!