20 Септември 2019петък18:01 ч.

Художник Симеон Кръстев

Памет

Васил Левски в диалог със себе си

Физическата смърт на Апостола е разлюляна камбана, която вечно ще държи будна съвестта на поколенията

/ брой: 34

автор:Лъчезар Еленков

visibility 1607

Преди години в есето "Бесилката на Левски - отворена врата към свободата", публикувано в няколко печатни издания, се опитах метафорично да внуша на читателите, че смъртта на Апостола на българската свобода е началото на неговото безсмъртие. В същото есе сравнявам физическата смърт на великия син на народа с разлюляна камбана, която вечно ще държи будна съвестта на поколенията, на които е мила и скъпа Родината ни.

А в поемата ми "Писмо за Левски" (1987 г.) направих опит да се докосна до джобното тефтерче на героя:

До теб съм аз. 

От друго време

в продавачницата влизам

за два метра бял американ.

Броя пари народни 

(нужни са за риза на Апостола!)

и евтино намирам хан.

А той до грош в бележника

записва всеки разход -

от кафето до цената на кръвта.

Да! 

От цената на кафето до цената на кръвта...

Ние, родените в годините на свободата, много често забравяме, че Левски, колкото и да е вече част от нас, все така ще бъде далече напред във времето, ако понякога не надникваме в неговото епистоларно наследство (писмата му до воеводи и приятели революционери) и в малкото джобно тефтерче, в което необхватният като душевност и нравственост човек, наречен Васил Иванов Кунчев - Левски, разговаря със себе си. И този самотен диалог ни облъхва с такава сила, че започваме да проумяваме, че няма нищо по-свято от нравствената чистота, разлюлени от амбиции и стръв.

В едно от писмата си Левски пише, че времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него също обръщаме. А в джобния бележник Васил Левски е в своето лично вътрешно време. В това вътрешно време той е сам със себе си. В този диалог със себе си разкрива най-вече своята дълбока нравственост като човек, обрекъл се до смърт да работи за свободата на България.

Личният бележник на Левски се пази в Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" сред останалите документи от архива на Апостола. Докато достигне до настоящето си хранилище, тефтерчето има недоуточнена и доста противоречива история. Накратко може да се каже, че е било скрито заедно с други документи, неразкрити от турците, в самара на коня на Никола Цветков - Бакърджията, придружавал Апостола до Къкрина и заловен заедно с него. Нашият голям учен Димитър Страшимиров ги получава не непосредствено от Цветков, а от Димитър Пъшков, също сподвижник на Левски и член на Частния революционен комитет в Ловеч.

Архивът на Левски разкрива една изумителна идейно-политическа и практическа дейност, проведена в кратък за такова историческо дело срок. Чрез нея той се очертава не само като велик революционер демократ - идеолог и практик на нашето национално революционно движение, но и като деец от световен мащаб със значителен принос в теорията, стратегията, тактиката и практиката на революционното движение от третата четвърт на ХІХ век. Това ясно и безусловно може да бъде разбрано от всеки, който се докосне до запазеното документално наследство на Апостола. Сред това толкова ценно историческо наследство бележникът се откроява не само поради факта, че е единственият по вида си документ в архива, но и заради това, че съдържа ценни сведения, бележки и наброски за всекидневната революционно-конспиративна работа на Левски, на неговия бит, душевност, лични контакти и изживявания, които не се срещат в писмата му.

Димитър Тодоров Страшимиров пише: "Джобното тефтерче на Апостола... представлява 

редко изворно съкровище

Чувствителният читател ще долови в него щедро пръснати черти от интимния Левски в разговор сам със себе си. Тук е наивността, душевната чистота, вдъхновението и мисълта на великия организатор. Тук имаме и неоценими указания върху дати и маршрут, върху места и хора и много други неща, които бяха неизвестни досега..." Тази кратка характеристика на джобния бележник, макар и непълна, направена преди около 80 години, важи в основни линии и до днес.

Какъв е външният вид на джобния бележник на Левски? Първата корица е обвита с тъмновинена, почти кафява тънка кожа и върху нея е нанесено с печатни латински букви "AGENDA", т.е. бележник. Някои учени предполагат, че бележникът е закупен в Румъния лично от Левски. А може би му е подарен. На мене лично ми се иска да е подарен от Христо Ботев. Та нали живеят заедно няколко дни в една вятърна мелница край Букурещ. И Ботев по-късно пише, че Левски е с "нечут характер"! Това мое предположение мечта, не се ли потвърждава от факта, че стихотворението на Ботев "На прощаване" Левски е преписал в личния си бележник от стр. 39 до стр. 45.

В една кратка статия едва ли може да се осветят и коментират всичките страници в бележника! Ще се спра само на онези страници, които имат отправка и към нашето съвремие и засягат неговата нравствена и морална страна. Ние днес много често говорим за морал и нравственост, но притежаваме ли ги?! Особено онези от нас, които се занимават с политика и обществена дейност! Левски в бележника си показва какъв трябва да бъде всеки, който се е заел с малко или голямо народно дело.

На стр. 13-14 (15-16 януари 1871 г.) Апостола е написал: "Всеки град и всяко село и воеводата ще знае какво да отговаря на това питание (Какво искаме ний българите?), като ще е приготвен по-напред за това. Слънце - най-деликатен въпрос, т.е. Свята република." Забележете какво силно сравнение е употребил Апостола 

Свята република е сравнена със Слънце

което е с главна буква. 

Ритъмът на живота на Левски е бил толкова напрегнат и таен, че Апостола постоянно е променял външния си вид. За облеклото си е използвал при пребоядисване приготвени от самия него бои (стр. 15-16-17). И веднага след това следват страници с покъртително лично преживяване. Някой би казал, че това е обикновена мелодрама. Не, не е така! Апостола е човек, в който бушуват интимни чувства и обич. И това е част от величието му. До изписания псевдоним на Частния революционен комитет в София "Исак Хаин", лиричната душа на Левски е цялата в песента, изцяло записана в бележника. Според спомени на съвременниците му тя е пята от Апостола при основаването на Революционния комитет в Карлово (1868 г.):

"Сал за теб си мисля, мамо,

и се готвя за боя. 

При вразите ни рамо с рамо 

в кръв ще се облея...

Сбогом, мила,

кой знай дали щеш ме

видиш вече жив...

Искам, мамо, да те видя и вси мили

у дома, но знамето ме не

оставя... Но, драга, не щеш

ме забрави, ако падна аз убит..."

Силно впечатление правят страниците от 25 до 32. В десетина изречения Левски е разработил своеобразен наръчник на Частните революционни комитети за връзката между тях. Навярно тези бележки са му служили за инструкции при срещите и обиколките из България. В тях засяга проблема за вишегласието и материалните средства: "Да се събират каси (материални средства, б.а.) под какъвто вече вид можат, от които пари ще се улеснява и представителят докато отиде и да се върне... Да се привързват град с град, село със село, с по един човек по-разбран и безстрашлив, който ще работи по вишегласието на техните си; нито една дума няма право да изрече, докато се не пита от техните си и да му подпишат."

Левски е предпазлив, но и верен до смърт на проверените в безстрашното дело другари, в постъпките им. На стр. 37 дава цяла характеристика на Христо Иванов - Големия, един от най-верните му съратници: "Негова милост ви го оставям тази вечер гост и препоръчвам ви го за от най-добрите юнаци, и решителен във всеки случай. Достоен е да удържи до смърт всяка тайна без сумнение. Слободни да сте пред него във всичко. И разберете се за какво има да ви разправи." В джобното си тефтерче Апостола води редовно сметки за всички лични и за борбата разходи. Те са  

огледало на неговия начин на живот

На стр. 64 (1871 г.) Левски сам си "заповядва" и отбелязва: "От ноември 25-ий захващам да водя точна сметка от дека какво взимам и за какво давам..." Преди тази страница, четем, че е дал 291 гроша на Димитър Общи: "... да обикаля места по околностите... за тия пари му поисках сметка, а той каза, че е забравил за де какво е дал, нито писал."

Тези изречения на Апостола показват, че наред с изискванията му към другарите от революционните комитети да работят всеотдайно и без страх, той изключително строго е настоявал за отчетност при харченето на народните пари. Има ли го това качество днес у нашите "народни" ръководители, които прахосват народната пара за щяло и нещяло?!

Да надникнем в бележника какво е написал Левски на стр. 76: "29 февруари 1872 в Пазарджик с йоще един конник ... 18, гребен за мен ... 2.5, маслини и рапон... 31 на пощаджията Тракийски Иван за разноски в къщата му... 125, в Цалапица на отвеждане и връщане в Пазарджик... 7, 2 март на Чирпилий с йоще един конник... 3.30, в Маджаре една кутия с огледало... 0.30, в Абрашларе за кафе и за конете ... 1, за ябълки... 1.5". И така до 144 страница. Сметки. Разходи. Бележки. Точно отчитане на изразходваните средства. Педантично. До грош, както се казва!

Към края на джобния бележник Апостола е написал съвсем накратко:

"Бистрица: за има има три тополи."

И отделно: "Народе????"

Може би става дума за с. Бистрица, Софийско, или пък за наименование на друго географско място. Първото "има", може би е съкращение на "имане" и обозначено мястото на издирването му. А може би думата "има" е изписана два пъти. Може би? Дотук текстът е ограден от Левски в кръг с молив. Какъвто и да е коментарът, той е само предположение. Всичко е много кратко - като в конспиративно писмо.

Днес по-съществена за нас е думата "народ", която е написана с главна буква и след нея Левски е поставил четири въпросителни. Друго нищо. Повечето съвременни изследователи, журналисти и поклонници на Левски приемат 

четирите въпросителни като упрек към народа

Изписаха се много страници, изговориха се хиляди изречения по телевизията и радиото за тези четири въпросителни и това самотно "Народе????"

Аз винаги съм се съмнявал в истината на подобно тълкуване. Не го приемам! Левски навярно много често е изпадал в самота и неразбиране на делото и философията му за промяна на народната съдба и живот към по-добро, към осъществяването на великата му мечта да види изгрева на Свободата над поробеното Отечество. И най-вече Слънцето на Святата република да освети с лъчите си изстрадалия български народ. В такъв смисъл Левски е очаквал въстанието на българския народ, но нито за миг не би го укорявал, защото истинските творци на свободата като него много добре знаят, че народът очаква да бъде поведен не на думи, а с дела и с всеотдайност, та тя да струва и живота на водачите.

Въпросителните са за нещо друго. Не са упрек към народа. Или, ако са упрек, той е към определена група от хора около Левски. 

А що се отнася до нравствената вътрешна лична конституция на Апостола на българската свобода, тя е велико достояние не само за нас, българите, но и за цялото човечество, обхваната от стремежа да се разкъсат веригите на всяко робство - духовно, политическо, социално, национално.

Пакетът "Мобилност" няма да се преразглежда

автор:Дума

visibility 223

/ брой: 181

Тол системата може да не тръгне и на 1 март

автор:Дума

visibility 185

/ брой: 181

БДЖ отменя влакове, няма локомотиви

автор:Дума

visibility 290

/ брой: 181

Вносните цигари задължително с дата на производството

автор:Дума

visibility 110

/ брой: 181

Париж подава ръка на Рим за мигрантите

автор:Дума

visibility 141

/ брой: 181

Лаура Кьовеши става главен прокурор на ЕС

автор:Дума

visibility 229

/ брой: 181

САЩ правят коалиция в ООН срещу Иран

автор:Дума

visibility 204

/ брой: 181

Нов Ньой?

автор:Юри Михалков

visibility 398

/ брой: 181

Връх на невинността

автор:Павлета Давидова

visibility 362

/ брой: 181

Много шум и... нищо

автор:Галина Младенова

visibility 269

/ брой: 181

Новите "Кучета" откриват сезона на Арт театър

автор:Надежда Ушева

visibility 196

/ брой: 181

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ