Вестникарството като символ на цивилизацията

"Ако искате да направите едно издание интересно и стойностно, не може да му заповядвате",
твърдял още през XVIII век крал Фридрих Велики

Въпреки нарастващия информационен поток, който извира от всички кътчета на интернет, и напук на песимистичните прогнози за все по-упорито наближаващия край на печатните издания, вестници продължават да излизат. И слава Богу! Не само защото на някои хора просто им харесва да разлистват шумолящите страници с новини и анализи, да усещат специфичния аромат на печатарско мастило, да си изрязват и запазват в кутии и класьори определени статии, снимки или заглавия. А и понеже вестниците, дори и променени визуално и съобразени с напредъка на новите технологии, завинаги ще се запазят като непреходен белег на цивилизацията.

Смята се, че първите вестници се появяват в Древен Рим. Закачат се на видни места в града и се доставят лично на знатните патриции. Целта е била населението да научава най-важните новини. Самият Юлий Цезар се разпорежда в бюлетина да се включват и сведения за законодателни промени, съдебни процеси и други политически и военни въпроси, както и взетите от сената решения.

Древно издание, което може би най-много се доближава до днешните ни разбирания за вестник, започва да се прави в Китай преди близо 1200 години. Нарича се "Столични съобщения" и се списва по метода на възпроизвеждане на йероглифи върху дъска.

Хартиени вестници стават достъпни на широката публика в средата на XV век, когато германският златар Йоханес Гутенберг създава механично задвижвана печатна преса. Изобретението му не само се оказва икономически изгодно за разпространителите на писаното слово, но и дава възможност за масово производство на книги и периодични издания.

Любопитен факт е, че през XVII век френският La Gazette е толкова популярен вестник, че самият крал се превръща в автор на някои информации, публикувани в него. Изданието остава в историята и като първото, в което започват да се пускат платени рекламни съобщения.

В Америка вестник се появява през 1690 г., но заради неприличното съдържание броят се оказва единствен и последен. Следващ подобен опит се прави едва 14 години по-късно.

Освен че управлява страната си над 45 години, кралят на Прусия - Фридрих Велики (1740-1786), се прочува и със следната фраза: "Ако искате да направите едно издание интересно и стойностно, не може да му заповядвате." Това прозрение обаче не пречи на монарха да наложи в редакциите на всички вестници длъжността на цензор.

Не бива да се пренебрегва и обстоятелството, че на 4 май 1817 г. "Кьолнише цайтунг" излиза с празна челна страница като протест срещу стремежа на властите да упражняват контрол над съдържанието на вестникарските публикации.

"Северен край", списван през 1905 г. в един от най-старите руски градове - Ярославъл (основан през ХI век), остава в аналите като излизащият с най-много названия - променя си името цели 42 пъти, понеже заради твърде опозиционните си статии непрекъснато бива спиран.

Добре е да се знае, че въпреки напредъка на новите технологии в света и до днес се издава ръкописен вестник. Прави се в Индия, нарича се "Мюсалман" и е предназначен за владеещите езика урду. Излиза на четири страници, като първата е отделена за важни държавни и международни новини, втората и третата - за местни информации, а последната - на спорта. В случай, че при приключването на броя може да се появят важни съобщения, за тях винаги се пази място в долния десен ъгъл. След списването му от четирима калиграфи и залепването на илюстрации се размножава с помощта на печатарски стан. Абонатите на всекидневника надхвърлят 22 хиляди, като се разпространява и чрез свободна продажба.

За най-популярен вестник в света се смята британският "Гардиън", който през 2021-ва ще навърши двеста години.

За най-малък е признат Terra Nostra. Излиза в ограничен тираж през 2012 г. в Португалия. С размерите си 18 на 25 милиметра и тегло от 1 грам изданието е вписано в Книгата с рекордите на Гинес.

Периодичността на "Свещта на сапьора" е веднъж на всеки четири години и, както някои вече са се досетили, може да се прочете на високосния 29 февруари. Вестникът задължително публикува кръстословица, отговорите на която, разбира се, се сверяват в следващия брой. Всеки желаещ може да се абонира за изданието за цял век, като цената е само 100 евро.

Тези, които не са почитатели на подобна цикличност на пресата, вероятно биха харесали "Най-последните новини". Изданието на авиокомпанията "Пан Ам" излиза на всеки час и привилегията да бъдат негови читатели имат пасажерите, летящи от Вашингтон до Ню Йорк.

На японския всекидневник The Yomiuri Shimbun, публикуващ материали на английски, смело може да се присъди титлата "Най-тиражен вестник" - от 1874 г. до днес се печата в близо 10 милиона екземпляра.

Дори на Антарктида имат пълното основание да се похвалят с издание, за чието съдържание се грижат обитателите на полярната станция "Мак-Мердо". Тоест няма континент на Земята, където да не излиза поне един вестник.