16 Септември 2019понеделник14:34 ч.

Властта в Молдова в пълен блокаж

На политическата сцена излизат нови политически сателити и това обърква електората

/ брой: 186

автор:Петър Тодоров

visibility 1394

Вече три години Молдова живее в перманентна политическа криза, която препятства нормалното функциониране на държавната и местната власт. Управляващата коалиция Алианс за Европейска интеграция (АЕИ), обединяващ Либерално-демократическата, Демократическата и Либералната партия - поради вътрешни борби и неразбирателства доведе политическия процес до пълен хаос. Съдебната власт е дискредитирана, корупцията е повсеместна. През последнните  две години парламентът направи четири несполучливи опита да избере президент. Конституционният съд все още не е отговорил на питането на АЕИ дали парламентът може да приеме закон, който да позволи държавният глава да се избира с просто мнозинство. Според сега действащото законодателство кадидатът трябва да получи минимум 61 от общо 101 депутатски гласа.
В тази обстановка поредният опит на изпълняващия длъжността председател на парламента Мариан Лупу - лидер на Демократическата партия, да се изкачи на най-високия държавен пост, се провали. Той потърси подкрепата на Европейския съюз и дори се договори с най-голямата политическа сила в страната - Комунистическата партия, но така и не успя. Лупу и премиерът Влад Филат са не само главните конкуренти за високия пост, но са и в неспирна открита вражда в стремежа им да овладеят нови икономически и финансови "лостове". Това обяснява и системното бойкотиране една на друга - на трите управляващи партии по целия спектър от кадрови и финансови въпроси. А между другото, на политическата сцена излизат нови политически сателити на основните партии, което способства за объркването на електората. Неговата пъстрота също допринася за бъркотията. Молдова е кръстопът, но и родина на много култури - румънска, руска, гръцка, българска, еврейска, арменска, циганска...
На фона на този характерен мултикултурализъм и несигурност от дневния ред на политическите сили в страната не слиза темата за евроинтеграцията й. От Брюксел обаче не са особено ентусиазирани. Още повече че поради цял куп причини и на първо място поради корупцията страната не може да усвои фондовете и помощите от ЕС и САЩ.
Но случващото се в днешна Молдова си има своята предистория. Икономическите реформи от 90-те години, непосредствено след като страната получи независимост, провеждани по американски тертип, доведоха до намаляване на брутния вътрешен продукт с повече от една трета и значително увеличаване на външния дълг. Либералните реформатори съсипаха промишления потенциал на страната, лишавайки я от създадената по време на Съветския съюз икономическа база. А това направи невъзможно нейното независимо съществуване. Бюджетът на Молдова започна да се формира благодарение на външни заеми. В същото време Приднестровският въоръжен конфликт доведе до възникването на три нови формални образования: Република Молдова, Приднестровската Молдовска република и Гагаузия, която получи автономия през 1994 г. През този период апетити към Молдова прояви Румъния с инициативата на президента Траян Бъсеску за конфедерация и съвместно влизане в Европейския съюз. На свой ред НАТО през 2006 г. подписа с Кишинев индивидуален план за партньорство. Не на последно място е участието на Молдова в ГУАМ - група бивши съветски републики, чиято цел беше изолация на Руската федерация на Юг и откъсването й от морските комуникации и транспортни коридори за нефта и газа. Паралелно с това започна масова емиграция - хиляди млади хора тръгнаха на гурбет. Междувременно в Молдова се нароиха различни неправителствени организации, финансирани от външни спонсори с определена цел за неглижиране на молдовската държавност.
Този процес се задълбочи след парламентарните избори на 29 юли 2009 г., на които проруски настроената Комунистическа партия мина в опозиция. Тогава се създаде разнородният АЕИ-2. Чрез него Букурещ получи възможност да влияе по-активно на политиката на Молдова. И естествено, се възползва от това.
Поредният неуспешен опит за преодоляване на политическата криза направи миналия месец премиерът Влад Филат. След продължителни консултации с партньорите си от АЕИ той обяви, че смята да направи размествания в правителството и да поиска деполитизация на силовите институции. Пред журналисти Филат призна още, че "опозицията на правителството не са формалните опозиционери - комунистите, а са вътре в нея, където непрекъснато се раждат нови "коалиции". "Опасна е не болшевизацията, а мафиотизацията на страната", каза той. Пропусна да каже обаче най-важното: Молдова може да преодолее тежката политическа криза само ако успее да създаде нова, по-малко политизирана и по-модерна система на управление, която да не поставя под въпрос интегралната цялост на страната.

 

Набързо и без дебат приеха доклада за качествата на Иван Гешев

автор:Дума

visibility 4

ВСС ще преценява етичните качества на Гешев

автор:Дума

visibility 70

БНР съвсем се оплете в обяснения за "профилактиката"

автор:Дума

visibility 167

Българите са най-недоволни от работата си

автор:Дума

visibility 170

/ брой: 177

Обмислят енергиен данък за авиокомпаниите

автор:Дума

visibility 142

/ брой: 177

Пускат юбилейна монета за БАН

автор:Дума

visibility 172

/ брой: 177

Национализират "Дунарит"

автор:Дума

visibility 176

/ брой: 177

Петролът скочи рекордно

автор:Дума

visibility 65

Джонсън не бил вярвал в Брекзит

автор:Дума

visibility 214

/ брой: 177

Йеменски бунтовници атакуваха саудитски рафинерии с дронове

автор:Дума

visibility 159

/ брой: 177

В САЩ нарочиха Корбин за човек на Русия и Иран

автор:Дума

visibility 223

/ брой: 177

Малко ученици и учители, много промени за първия звънец

автор:Деси Велева

visibility 288

/ брой: 177

Лов на вещици

visibility 384

/ брой: 177

Медийна солидарност

автор:Павлета Давидова

visibility 265

/ брой: 177

Вечер на мъдрост и духовност

автор:Трифон Митев

visibility 173

/ брой: 177

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ