Войните на ГЕРБ

Като гледам вендетата срещу съдия Тодорова, си мисля, че от три години управляващите само това правят - водят войни.
След като взеха властта, по думите на техния вожд, най-малко за 30 години, първата обявена война бе срещу тройната коалиция. Тя очевидно ще е Стогодишна. До крак. И до трето поколение. А може би и докато свят светува.
Следващите войни на ГЕРБ бяха локални, в по-ограничен мащаб, но с не по-малък интензитет.
Войната срещу лекарите избухна в Горнооряховската болница с обвиненията, че тамошните гинеколози закусват едва ли не с неродени деца. После тя продължи по всички градове, села и паланки, докато най-накрая "лекар" стана мръсна дума и медиците масово биваха и биват нападани, бити и малтретирани на работните им места, а и извън тях.
Последва кръстоносният поход срещу учените от БАН, които имаха наглостта да искат пари от Дянков, за да правят научните си изследвания. Свиха им бюджета, оставиха ги да вегетират от глад. И те капитулираха. Остана само печалният спомен от черния провиснал флаг на фасадата на БАН.
Междувременно бяха забърсани тютюнопроизводителите като протежета на Доган и представители на един безперспективен отрасъл. Вместо да нижат тютюн, им препоръчаха да садят билки.
Следващата инвазия бе срещу зърнопроизводителите. Преди изборите им обещаха едни 300 млн., но след тях Дянков вероломно ги нападна в гръб и най-нагло ги излъга. Подведомствените медии моментално ги изкараха алчни нахалници, които искат пари от държавата, а всички карат бентлита. Тази война обаче се оказа доста тежка, защото в един момент Трети украински зърнопроизводителен фронт тръгна от Добрич, прекоси Балкана и овладя за малко столицата.
По време на всички тези баталии течеше и перманентната война срещу българските съдии, обстрелвани ден и нощ от Главния картечер на МВР. След като им отстреляха водачката - съдийката от СГС Мирослава Тодорова - съдийското съсловие не издържа на провокациите и за пръв път в новата, а и стара, българска история сформира опълчение от около 200 души. То се дислоцира пред портата на Висшия съдебен съвет, в очакване на подкрепления от страната и от Брюксел, където пък се чудят и маят, друг път невидели, в страна от Европейския съюз изпълнителна власт да води война със съдебната такава.  
През зимата бяхме свидетели на разгърнати операции срещу железничарското съсловие. Оказа се, че то се е наплодило извънредно много, тунеядства, точи нафта от композиициите, и въобще охарчва сериозно държавата като цяло и БДЖ в частност. Властта уволни по бързата процедура няколко хиляди жепейци, сега предстои да разкара и последните 1500, по последни информации в медиите.
Около сраженията с железничарите беше нападната държавната администрация и посланиците, имали вземане-даване с бившата Държавна сигурност. На чиновниците бяха орязани всякакви класове и привилегии, с изключение на "нашите хора", които пък щедро наградиха със сочни бонуси за милиони левове от иначе опоскания до дъно държавен бюджет. 
През всичките тези години пълководците на ГЕРБ показаха изключително майсторство и воля да водят операции на максимално широки фронтове. Въпреки тоталната им заангажираност в многобройни битки, те си оставиха резерви, с които да спечелят и войната с дребния и средния бизнес, който бе размазан безжалостно, в резултат на което фалираха стотици хиляди фирми, а стотици хиляди безработни бяха пратени в ариегарда на обществото.
Много войни спечелиха управляващите и само една загубиха - тази с еколозите. Родните еколози минаха победоносно през битките за генномодифицираните организми, за шистовия газ и последната срещу лобисткия Закон за горите. Дали ГЕРБ ще преглътнат това поражение, историята ще покаже.
Със сигурност обаче тази война няма да е последната. Задава се поредната - този път срещу арендодателите. С новите поправки в закона за арендата те ще бъдат принуждавани да продават за жълти стотинки земята си на големите арендатори и олигарси в земеделието.
В крайна сметка май не остана съсловие, на което да не бе обявена война. Излиза някакси, че народът пречи на управляващите. И както е тръгнало, може да се наложи да си внасят народ от чужбина. То и без това държавата внася вече почти всичко отвън. Защо да не си внесе и народ?