За достойнството

Не знам дали разбрахте, че когато от левицата поискали в парламента да бъде почетена с едноминутно мълчание паметта на Никола Вапцаров, Цецка Цачева отказала. Доводите й били дълги, объркани и брадясали като...
Това е глупав и безсмислен жест, който отрича Вапцаров, поезията и антифашизма. Борбата срещу фашистката коалиция в лицето на Германия, Италия и Япония и до днес е сред основните теми на безсънния телевизионен канал на "Нешънъл джеографик". Кой знае защо в онази Европа още помнят антифашистката съпротива, а отсам желязната завеса, която впрочем дръпна самият Чърчил на речта си във Фултън, демократите се срамуват да кажат, че у нас е имало съпротива срещу германските окупатори и тукашните им поддръжници и слуги.
Знаете ли, че ако сега започнете да броите секундите с точността на часовник, то като стигнете до 31 милиона 556 хиляди 925 ще откриете, че цяла година сте се занимавали с глупост. Очевидно госпожа Цецка Цачева три години вече се занимава с броенето на секундите, защото й досвидяха. Както са й свидни всичките тези три години, през които ГЕРБ управлява. Щото благодарение на тези секунди грейна тя в новата история и какъв ти тук ужас? Тя си тананикала жената.
Да, ама ние искаме песните на Вапцаров, а не словесните запъвания на Яне Янев. Той е като повреден ксерокс - бълва едно и също дълго и неразбираемо изречение. Впрочем статистиката показва, че 23% от повредените ксерокси по света са стигнали до това дередже заради туй, че техните стопани обичали да ксерокопират светлия си образ.
Бедният Вапцаров... Все за него се захващат, и то смешници като онзи, дето обясняваше, че бил плешив. Така е устроен животът, че човек често мисли за смъртта. Дали чужда или своя, човек мери според своето виждане и познание, затова едни се страхуват неистово, а други я очакват със спокойствие. Защото, както ми преведе един приятел турска пословица: "Едно е Бог да те не иска, а друго - земята да те не ще!"
И тук умници като Цецка или Яне ще кажат: "Преклонена главица сабя не я сече!" От такива "мъдрости" като последната ми е дошло до гуша.
Вече знам, че всяко поколение има нужда от своя Робин Худ, и приветствам винаги такава достойна проява. Защото преди да осъзнаеш националната святост на идеята на Левски, трябва поне в душата си да проумееш справедливостта на Робин Худ в Шеруудската гора.
Всъщност хората се различават не по своите добродетели, а по своите грехове. Вероятно и заради това се стараят да ги прикриват. Но великодушието е най-великият цяр за всички погроми над сломената ни душа. Великодушието е създадено именно за да лекува всички възможни изненади, които животът ще ни поднесе. Защото иначе ще се избием всичките и ще останем мъртъв до мъртъв в един мъртъв свят.
Не за това е била Божията промисъл...
Аз пък да кажа на г-жа Цачева, че Никола Вапцаров не отиде в Гарнизонното стрелбище с мисълта за почести от българския парламент. Напротив - той влезе в съпротивата с мисълта за предателството на парламента и българските политици. До това го докараха Гешев и смъртната присъда. Тогава Гешев изпълняваше политиката на българския парламент и царя.
Днес вие, г-жо Цачева, сте председател на парламента. Вярно, на друг състав, но щом Вапцаров ви е враг, по какво се различавате от онези депутати и техния цар?!
На всички е известно, че политиката е обществена игра за това каква политика да се прави. В нея има не врагове, а съперници. Поне така е в онези демокрации, които наричаме, не знам защо, "западни".
В демокрациите по нашите ширини продължаваме да се държим като "врагове". Защото ние обичаме да бием някого.
Но защо имената на мъртвите?!
Забравихте ли, че има и достойнство?!
Такива работи...