За двойките и шестиците

Ангел ПОПОВ,
д-р по икономика     

Новаторска форма за оценяване дейността на правителството бе експериментирана в родния парламент. Парламентарната група на управляващите оцени премиера и министрите по шестобалната система. Анонимно. Работата на министрите е оценена с двойки, тройки, четворки и петици, а на премиера оценката е шестица с един минус. Минусът е от петица, дадена от една-единствена народна представителка. На пръв поглед всичко е в реда на нещата. Оценяват се хората. Тяхно право е да си дават каквито искат оценки. Въпрос на съвест и отговорност. Възникват обаче някои въпросителни.
    Първата - кои са двойките и тройките? Това, че оценяването е анонимно, е добре. Всеки може да изрази свободно своето мнение, без да се притеснява от цензура и партийна дисциплина. Но защо и обществото да не знае кои са слабите министри? Нали работят не за парламентарната група на управляващите, а за същото това общество? От тяхната слаба, дори вредна, работа зависи дереджето ни. Или това няма особено значение за тези, които на свой ред са избрани от избирателите? Липсата на отговор на тази въпросителна означава най-малкото, че нещо в приложния модел куца.
    Втората въпросителна е защо продължават да бъдат министри тези, които самото управляващо мнозинство оценява като слаби? И това ли няма значение за депутатите, избрани с обещанието да подобрят икономическото положение на хората и страната? Каква е истинската цел на модела тогава? Както се казва в теорията на оптималното моделиране: каква е целевата функция и кои са ограничителните условия на модела? Да се преброят инакомислещите ли? За това няма нужда от толкова шум за нищо. Те безпогрешно могат да бъдат разпознати по наличието или липсата на конкретни професионални предложения за развитието на страната или на даден обществен сектор.  
    Третата въпросителна е кои са най-добрите министри в момента? И техните имена ли не трябва да бъдат разкрити пред обществото? Да не би да са получени чрез станалите вече печално известни СРС-та? Секретността и в този случай означава, че обществото няма право да знае кои са всички почти пълни отличници и да ги сравни със своите истински оценки. И тук, както при слабите министри, има някаква информация, но тя е твърде недостатъчна. Ето и най-същественото: липсват критериите, по които е извършено това важно за цялото общество оценяване.
    Четвъртата въпросителна е защо премиерът е с максимална оценка, след като най-болните проблеми на хората остават нерешени? А има и слаби министри, за които той отговаря. Това, че премиерът сам се оценява за отличен, означава ли, че всички трябва да потвърждават винаги неговата субективна оценка? Всеки иска да бъде оценен високо, но дали резултатите и очакванията отговарят на тези естествени човешки желания? Или има друго предварително условие? Случайно ли само една народна представителка посмя да постави (и то само с една единица) по-ниска оценка, или това е една от целите на експеримента? Страхуват ли се от нещо другите или мислят, че всичко у нас е "цъфнало и вързало"?