За кожата на един генерал

    На 25 март т.г. в канадската база на летището в Кандахар става дребно произшествие. Командващият канадския контингент в състава на окупационните войски в Афганистан, бригаден генерал Даниел Менар, при презареждане на личното си оръжие - автомат Си-8 - в своя кабинет, случайно произвежда два изстрела по посока на пистата. Пострадали няма. И въпреки това генералът веднага известява ръководителя на военносъдебната група при канадския контингент и се поставя на разпореждане на прокурорските органи. След като следователите преглеждат генералското оръжие и го намират в изправност, командващият събира целия личен състав и го информира за случилото се.
Срещу генерала е образувано дело във военния трибунал за "небрежност, повлякла след себе си нарушаване на реда и дисципилината". Съдят генерала в предградието на Отава - Гатино, в присъствието на началника на Генералния щаб на канадските въоръжени сили генерал Уалтър Натанчик. Генерал Менар се признава за виновен и е осъден съгласно действащите правила на глоба от 3500 канадски долара, платими не по-късно от 1 август. Прочитайки присъдата, председателят на съда полковник Марио Дютил заявява, че присъдата трябва да стане недвусмислено предупреждение към всички канадски военнослужащи, че командването се отнася много сериозно към инцидентите с бойно оръжие.
След приключването на делото    осъденият категорично заявява: "От първия ден съм поел цялата отговорност за инцидента. Сега вече всичко е в миналото и аз искам колкото се може по-бързо да се върна във войските."
Кандският военен трибунал само веднъж е разглеждал подобно дело срещу генерал - през 2001 г., по обвинение за несанкционирано използване на компютъра на министерство на отбраната (в. "К барьеру !" от 27.07.2010 г.).
Признавам, че като четох материала, бях учуден. Зад гърба ми са 40 години служба в Българската народна армия, виждал съм какво ли не, но да съдят генерал за два безобидни случайни изтрела, от които никой не е пострадал, не бях виждал. И си помислих, че на нас, българите, общо взето, свестен, добър и героичен народ, не ни достигат точно такива "дреболии", точно такова отношение към себе си, към околните, към традициите, към законите и към държавата.
    Да се огледаме наоколо.
Министър-председателят непрекъснато ни бомбардира с реплики, изказвания и изявления, неутрални към истината и използва специфичен език, подходящ за други места. Негов министър нарече академиците "феодални старци, които, като ги оставиш без контрол, започват да правят глупости", друг министър ни преподава български език и тълкува израза "този шибан народ", като "археолози бити с пръчка" и заявява, че ще си подаде оставката, когато ръководството на БСП си подаде оставката, трети министър ни забавлява с полицейски операции, почерпани от хумора на кафенетата  и роптае срещу третата власт, която се смятала извън държавата, като че ли държавата, това е ТОЙ! Какъв тук канадски опит.
В политическите партии е още по-зле. Да се надяваме политиците да заимстват опита от новите ни братя по оръжие е нереално. Да се предават по своя инициатива в ръцете на правосъдието - още по-малко.
    Що се отнася до обсъждания от всички въпрос за лидерския пост в БСП, нещата не стоят точно така. Тук имаме работа с нещо по-дълбоко и по-сериозно от нравственото съмосъзнание. Изглежда става дума за конспиративен заговор, имащ за цел ново пренареждане на българското политическо пространство с оглед на близкото бъдеще. Последните обсъждания във висшите органи на БСП потвърждават такова предположение. Ако изхождаме от него, всяко "клатене" на и без това продънената и потъваща лодка, може да доведе или до окончателно потъване, или до пълна концентрация и мобилизация на давещите се "матроси и офицери", а и двата случая не са  в полза на "конспираторите". Така че, да се очакват някакви кадрови изненади от предстоящи пленуми и конгреси е заблуда и празни надежди.
Тепърва ще гледаме политически "сеир", около който мимансът от електората ще се вихри в сладостен наркотичен танц и непрекъснато ще си го самоначуква в смисъл "забиване на пирони в живо тяло".
Канадският опит ще остане без българско продължение.